Избрано ... „Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една. Свободният човек прави свободен избор. Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ – обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир (Париж, Брюксел, Лондон) най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и ... |
|
|
Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603 - 1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата. Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшата и самураят. В гравюрите на Хокусай ... |
|
|
Нучо Ордине вече е познат на българските читатели с книгата си "Ползата от безполезното", като някои от тях имаха възможност да се срещнат лично с него по време на представянето му на книгата през октомври 2015 г. Освен че е редовен преподавател по италианска литература в Университета в Калабрия, Нучо Ордине често е и гост-професор в различни университети на САЩ, Франция и Германия. Едновременно с това той продължава да пише: сред книгите му има три, посветени на Джордано Бруно, една на Габриел Гарсия Маркес, едно изследване на смеха, със заглавие "Теория на новелата и смеха през XVI век" и др. С ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
|
Изданието е двуезично - на немски език и на бългаски език. ... В този свитък се съдържат трудовете на: Симеон Алексов Василен Василев Бистра Господинова Гергана Динева Елица Калдръмова Христо Калоянов Георги Каприев Симеон Младенов Владимир Пачеманов Герасим Петрински Кристиан Станков ... |
|
|
Първото по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... В част втора продължава изследването на основните теми във философия на историята XVIII - XX век. Анализирани са темите на Карлайл, Чаадаев, Ортега и Гасет, Хайдегер, късния Шпенглер, Макс Вебер, Дилтай, Петър Бицилли (най-умният човек, живял някога в България, съгласно Вл. Свинтила). Нов дял е сбитата философия на историята на понятията съдба, държава, история, нация, изясняването на чието съдържание също е важна тема, тъй като това са понятия, с които постоянно работят множество различни автори от различни ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
