Алхимикът

Алхимикът Паулу Коелю Времетраене: 1:18 мин. Алхимикът Паулу Коелю Времетраене: 1:13 мин. Край река Пиедра седнах и заплаках Паулу Коелю Времетраене: 0:51 мин. Хипи Паулу Коелю Времетраене: 1:03 мин. Единайсет минути Паулу Коелю Времетраене: 1:20 мин. Вероника решава да умре Паулу Коелю Времетраене: 1:02 мин. Демонът и сеньорита Прим Паулу Коелю Времетраене: 1:03 мин. Приказка за приказни герои Здрава Каменова Времетраене: 0:54 мин. Таралежът Соник Ян Флин Времетраене: 1:05 мин. Медитации за простосмъртни Оливър Бъркман Времетраене: 1:05 мин. Холандските близнаци Луси Фич Пъркинс Времетраене: 0:45 мин. Живот надалече М. Л. Стедман Времетраене: 1:04 мин. Маркус Покус. Магическата пратка Педро Маняс Времетраене: 1:00 мин. Каталог на студените досиета Симон Сейнт Джеймс Времетраене: 1:09 мин. Легендата за монаха и търговеца Тери Фелбър Времетраене: 1:04 мин. Крос срещу Семейния убиец Джеймс Патерсън Времетраене: 1:03 мин. Мъжете са от Марс, жените - от Венера. На работното място Джон Грей Времетраене: 1:04 мин.

"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис. Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд. Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
– Защо плачеш? – попитали ореадите.
– Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
– О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те.
– В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
– Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
– Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
– Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше над брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
– Каква хубава история! – рече Алхимикът."
Паулу Коелю

Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на изтъкнат инженер и ревностна католичка. Още от младежките си години Коелю мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство. Коелю посещава местно йезуитско училище, където заедно с новите знания развива и любов към писането. Родителите му обаче не одобряват това влечение. В отговор тогава момчето постепенно започва да се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Но майката и бащата възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Въпреки странните начини да бъде вкаран в правия път през годините, Паулу не става конформист. Напротив открито отстоява позициите си. Първата голяма защита на собствения интерес той показва още през 1968 г. Тогава в Бразилия се заражда хипи движението, като реакция срещу диктаторския режим в страната, а по това време Коелю се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Междувременно бразилецът пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. С течение на времето личната свобода става като основна черта от характера на писателя. Дотолкова важна, че през 1973 г. Коелю вече е член на организация, защитаваща свободата на словото. Две години след това Паулу Коелю е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха.

Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен. Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра. Започва да върви и по пътя към духовното - и в пряк ,и в преносен смисъл. През 1986 г. Паулу извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 km. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг", където описва преживяното. Така започва неговата необикновена литературна кариера. А по повод написването на дебютния си роман, днес писателят споделя:

"Написах първата си книга на 40 години. Не знам защо трябваше да чакам толкова време - това беше мечтата ми, откакто бях на 10. Явно е трябвало да преосмисля живота си и точно като момчето в "Алхимикът", да обиколя света, за да разбера, че мечтата ми е била близо до мен през цялото време. Всъщност, всичко опира до куража..."

Неслучайно писателят споменава "Алхимикът" - това е втората му книга, която излиза през 1988 г., но с течение на времето успява да го превърне в един от най-влиятелните съвременни писатели. Книгата постига небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваното литературно издание на португалски език за всички времена.

През следващите години Паулу Коелю продава книгите си, преведени на 72 езика. След появата на втората му и изключително успешна книга - "Алхимикът" - през 90-те писателят допълва своята библиография с още няколко заглавия, най-популярни сред които стават "Мактуб, "Петата планина" и "Край река Пиедра седнах и заплаках". С течение на времето бразилският писател получава множество литературни награди, включително престижното дъблинско литературно отличие "International IMPAC Dublin Literary Award", връчено за книгата "Вероника решава да умре", която авторът издава през 1998 г.

През 2000-те години Коелю е издаван в над 160 държави по целия свят, а успехът му се измерва с продадени над 50 000 000 копия. Въпреки големия успех, авторът продължава да пише и през новия 21-ви век в библиографията му се появяват още нови заглавия, които бързо набират популярност (сред емблематичните заглавия със световна известност стават Единайсет минути, Захир, Победителят е сам, Алеф и Изневяра). Освен това идва и момент, в който, освен световноизвестен писател, Паулу Коелю става кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция и член на Бразилската литературна академия.

По настоящем писателят живее със съпругата си Кристина в Рио де Жанейро и Сен Мартен, селце в Южна Франция. Освен с писане, авторът се занима и с благотворителност. Двамата със съпругата му са основатели на благотворителна организация, която помага на бразилски деца в неравностойно социално положение.

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg