Книгата е предназначена за ученици и кандидат-студенти. ... Юнашки, хайдушки, празнични, обредни, митични. Българските народни песни са изминали хилядолетен път, докато стигнат до нас - началото им се крие в далечното минало, през девет века в десети. Техните омайни звуци вълнуват българите и до ден днешен, а в тъжните или радостни истории, които разказват, всеки от нас може да открие мъдростта на народа ни. Първото докосване до магията на българската песен оставя неизличима следа в душата на всеки българин. Източник на безмерна мъдрост и родолюбие, българската народна песен среща децата с фолклорното богатство на ... |
|
Събрал: Панчо Михайлов. ... "Има ли въ света народъ, на който по най-жестокъ начинъ да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчинъ милъ езикъ? Има ли некъде народъ, съ чиито религиозни чувства и общественъ моралъ да сж се гаврили управниците му? Има ли некъде народъ, чиито вековни усилия за просвета и национална свесть бивагъ затрити съ единъ варварски замахъ? Где е Тоя народъ, който презъ редъ поколе-Панчо ния е ималъ стотици училища, черкви, учители, Михайлов свещенци и ученици, и после, въ, "културния" XX, век, остава изведнажъ безъ поменъ отъ всичко това? Где е тоя народъ, чиито майки ... |
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
"Сборникът представя 55 песни от репертоара на самородния талант Рада Какавашева, родена през първата половина на XX век. Тя е от поколението, което е живяло в пееща среда и е имало възможността да трупа слухови представи от родовата памет, обреди и различни празници. Събирането, нотацията, подредбата и представянето на напевите определят приносното значение на книгата. Образците са публикувани с голяма отговорност и професионализъм. По този начин Дарина Славова изгражда собствения си личен почерк на изследовател. Публикуваните мелодии дават реална картина за днешното състояние на песните в Старосел и региона. ... |
|
Тази книжка е предназначени за всички родолюбиви българи, които искат да опознаят мъдростта на вековете и фолклора ни в песенната традиция. Българските народни песни са най-големият и разнообразен художествен дял в нашия фолклор. Тук ще откриете най-известните тематично подредени: календарно-обредни песни, битови песни, трудови песни, митически песни, юнашки песни, исторически песни, хайдушки песни, революционни песни, съвременни песни. Изданието включва най-хубавите народни песни, отразяващи фолклорните вярвания на българите. Не само за децата, за юношите, но и за всички почитатели на народното творчество тези ... |
|
Колекционерско издание с 3 картички и репетиционни аудиозаписи. Може да чуете аудиозаписите като сканирате QR кода на картичката с вашето Smart устройство."Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - "По-полека". Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово ... |
|
"Започнах малко плахо и неуверено, но постепенно работата ме увлече и когато всичко беше привършено и Левски се напечата в Летопис на Панагюрския край, П. Шопов беше първият, който ме приветства за монографията. След това се получиха благодарствени писма, рецензията на проф. проф. Ефрем Каранфилов. Не мога да не бъда признателен и за оценките на Мерсия Макдермот, на акад. Иван Дуйчев, на Ив. Унджиев, на акад. Хр. Христов, акад. Мих. Димитров и на други. Особено свидно остава за мене писмото на Симеон Радев по повод на първото публикуване на материалите за Панагюрище и ролята му в Съединенито на България през 1885 г. ... |
|
Къде според Гаджев е Теодосий Спасов в пътната карта на новите търсения в джаза? Авторът клони към подреждане на музикалните търсения на героя си под етикетите етноджаз и уърлд мюзик. Същевременно се съгласява с оценката на сп. „Нюзуик“, че Теодосий „е създал нов музикален жанр“. Ако приемем това малко по журналистически пресилено твърдение, кой е този жанр? Как да назовем музиката, която прави Теодосий? Всъщност той прави по различни времена различни музики – в това ни убеждава и Гаджев в книгата си. Но нито Теодосий Спасов се е произнесъл по въпроса, нито неговият музиконаблюдател и животоописател Владо Гаджев се е ... |