Последният войнишки император

Войнишки императори - това наименование е измислено от историците и се отнася за над 40 владетели, управлявали Римската империя в периода 235 - 285 година. Повечето от тях били храбри военачалници, издигнати на престола от войниците си. Всички тези императори властвали съвсем кратко, а сечените от тях монети били твърде малко и в наши дни са много редки, затова нумизматите ги ценят високо. Златните римски монети се наричат ауреуси - точно такива колекционира Васил Странджев - главният герой в романа Последният войнишки император. Сред иманярите той е прочут с прякора Императора, а колекцията му, събирана в продължение на много години, е една от най-ценните в света.

Всяка от монетите в нея има интересна история, свързана с всевъзможни превратности. Докато издирва древните ауреуси, Васил Странджев трябва да прояви необикновени умения, за да премине гордо през смутния двайсети век - като ятак на партизаните, като десантчик в Съветската армия, но и като политически затворник в трудововъзпитателното общежитие в Богданов дол. Добре че съдбата е благосклонна към храбрите.

"С Васил Странджев, по-известен с прякора си Императора, се запознах през есента на 1995^-а. Той живееше в родопското село Тополка, а на мене ми се наложи да се заселя там с жената и децата, за да се грижим за болнавата ми тъща. За първи път го видях един неделен следобед в селската кръчма. Заради горещото циганско лято бяха изкарали масите на площада. Императора играеше шах с магазинера, а четирима кибици наблюдаваха фигурите на дъската и вяло коментираха поредния ход. Пред всеки от групата стоеше запотена чаша с облак (коктейл от мастика и ментовка). Електрическите жици на главната улица приличаха на гирлянди - бяха натежали от безброй лястовици, които се събираха за пътя си на юг.

Седнах сам на съседната маса и си поръчах бира. В селото живеех отпреди две седмици и почти никого не познавах, но за Императора бях слушал какви ли не легенди - че е бос на иманярската мафия в България, че притежава несметно богатство, че е герой от Втората световна война и т.н. Тъща ми дори твърдеше, че е вещер. И ето - най-прочутият жител на Тополка седеше на три крачки от мене - по потник и джапанки, с къси зеленикави панталонки, оръфани по ръбовете. Наливаше се с облак и безапелационно печелеше шахматните си партии. По някое време, докато допивах втората си бира, примижал срещу мекото есенно слънце, по улицата откъм града се зададоха два черни мерцедеса, модел кубче, с тъмни непрозрачни стъкла. Движеха се бавно, почти безшумно, със запалени фарове. Обиколиха сухия фонтан до кметството и спряха пред кръчмата. От първия джип слезе дребно човече с дълга до средата на гърба коса. Беше с черни дрехи, а на краката му лъщяха каубойски ботуши с остри върхове и високи токове.

Каубоят доближи масата на шахматистите и попита:
– Как да стигнем до къщата на Васил Странджев?
– Къщата ли търсите, или самия Васил? - ухили му се Императора.
– Васил търсим - троснато отвърна човечето.
– Е, намерихте ме. Аз съм.
– На тебе ли ти викат Императора? - попита каубоят, оглеждайки недоверчиво селския шахматист.
– Ъхъ! С какво мога да ви бъда полезен?
– Трябва да дойдеш с нас до Пловдив. Един човек иска да се срещне с тебе.
– Познавам ли го тоя човек? - попита Васил Странджев и изигра един ход с коня на шахматната дъска.
– Днес ще се запознаете.
– Днес не мога - вдигна глава Императора. – Днес ми е ден за шах. Нека вашият човек заповяда утре следобед вкъщи, ще го приема в кабинета си. Към три часа. А сега ще ви помоля да ме оставите да си довърша партията.

Каубоят отстъпи крачка назад, извърна се към джиповете и вдигна ръка с изпънат нагоре показалец. На мига от задната врата на втория мерцедес излезе двуметров гигант с напомпани мускули. И той беше облечен целият в черно, но не носеше красиви ботуши. Мъжагата се доближи енергично до масата и се изпъна демонстративно - широко разкрачен, с прибрани отзад ръце. Тогава каубоят изведнъж доби кураж - с един замах помете фигурките от шахматната дъска и кресна на Императора:
– Тръгвай веднага! Имам заповед да те заведа в Пловдив. Ако трябва, ще те закарам насила.
– Разликата между нас двамата е, че на мене никой не може да ми заповядва - усмихна се Васил Странджев, без да става от стола си.
Думите му вбесиха човечето с каубойските ботуши. То замахна с отворена длан и зашлеви шумен шамар на Императора. Удари го подло, отзад по тила.

В тоя миг не можах да се сдържа и скочих на крака, стиснал юмруци. Столът ми падна с трясък.
– Сядай си на мястото, момче! - скара ми се Императора. – Мога и сам да се оправя.
Той бавно се надигна от стола, събу внимателно джапанките и се обърна към чернодрешковците:
– Трябва да проявявате повече уважение към белите ми коси - вече съм на шейсет и осем, пардон, на шейсет и девет. Заслужавате да ви дам един урок.
Докато говореше, Императора се озова очи в очи с гиганта. Тогава се чу гласът на каубоя:
– Прасни го!
Няколко секунди мъжагата продължи да стои като вцепенен, но щом осъзна, че заповедта се отнася за него, замахна яростно. Императора пъргаво се наведе, избегна крошето на гиганта, а после му нанесе къс, отсечен удар в диафрагмата. Двуметровият мъж изохка, преви се одве и веднага бе посрещнат от съкрушаващ удар с коляно в челюстта. Огромното тяло се строполи назад като отсечен ствол на вековно дърво. После дойде ред на каубоя. Него Императора го просна с един-единствен десен прав в носа.

В тоя миг от джиповете изскочиха още трима здравеняци. Единият държеше в ръка пушка помпа - зареди я демонстративно и я насочи срещу нас.
Императора вдигна високо ръце и тръгна бавно към горилите.
– По-кротко, момчета! - каза, пристъпяйки. – Шефът ви е изпратил да ме заведете при него, за да правим заедно бизнес. Не ви е заповядал да ме убиете, нали? Вашите колеги ме предизвикаха и трябваше да се защитя...
– Легни по корем на земята, с ръце на гърба! - разпореди мъжът с пушката. – Ще ти сложим белезници.
– Добре, добре... - Императора приклекна, положи бавно върху земята едното си коляно, а после и двете длани. Пренесе тежестта си напред, сякаш се канеше да легне, но изведнъж се изстреля като спринтьор от нисък старт. Хукна бясно срещу мъжа с пушката и го блъсна с глава в гърдите - като бик. Оня отхвърча два метра назад и се просна възнак. Докато падаше, пушката му гръмна, а стотиците лястовици по жиците се подплашиха и разхвърчаха, шумно цвъртейки. Запищяха и алармите на колите от паркинга.

После пушката някак се озова в ръцете на Императора и той я насочи срещу последните двама необезвредени мъжаги. Каза им с леден тон:
– Да ви виждам ръцете! Искам да извадите пълнителите на пистолетите - вашите и на другарчетата ви по земята, и да ми ги хвърлите насам.
Ония безропотно се подчиниха, движейки се като на забавен каданс, някак театрално. Най-интересно беше оръжието на каубоя - огромен револвер с 25-сантиметрова цев. От него изпаднаха шепа патрони. Междувременно битите се поокопитиха и взеха да се оглеждат наляво-надясно, учудени, че са се озовали на земята. Следващата заповед на Императора гласеше:
– А сега се товарете на джиповете и си обирайте крушите! Само пушката ще взема за спомен."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com