Българската синтактична традиция и пътят на синтактичния елемент на граматическото знание

В българската синтактична традиция е скрит ключът към философията и историята на българското езикознание. Днешното граматическо наследство стои в полето на европейската синтактична традиция и може да се разглежда като два отделни клона на Дървото на граматическото знание - единият израства от античната традиция и се развива в културата Slavia Orthodoxa като практически филологизъм, а другият израства също от античната традиция и се развива в полето на западноевропейските академични средища, в които граматиката се преподава като едно от Седемте свободни изкуства (Septem Artes Liberales). Можем да различим два граматически прототипа: Платонова дефиниция за изречението: NV (Човек учи), и Аристотелов силогизъм: Subject - Copula - Predicate (Земята е кръгла).

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Предговор
Увод
За корените на граматическото знание в търсене на генезиса и проявите на синтактичния елемент

• Първи стъпки на граматическата филологическа традиция
• Хронология на първите граматически парадигми
• Ключовите филолого-граматически свидетелства
• Синтаксисът - черната дупка в античните граматики на гръцкия и латинския език
• За границите на граматическото пътешествие
• Синтаксисът като практически филологизъм в старобългарския период
• Писала ли е Константин-Кирил Философ граматика?
• Заключение
• Хипотези за първите стъпки на българското граматическо предание
• Матриците за обличане на мисълта и проблемът за ритмо-интонационите изреченски параметри
• Декодиране на прозодията в синтаксиса на родния език
• Граматико-филологическото знание през Средновековието
• Писал ли е Патриарх Евтимий граматика?
• Константин Костенечки и Сказане за буквите. Филолого-грамнатически наблюдения
• Пътят на За осемте части на речта
• Заключение

Синтактичното знание и законодателят на езика

• Възелът от антични и средновековни граматически традиции и проблемите на новата селекция
• Граматиката на Юрий Венелин и печатът на прераждането на днешното българско наречие
• За словонареждането - раздел за съпоставително езикознание
• Синтактичното знание във възрожденските граматики
• Болгарска граматика на Неофит Рилски - мост между старото граматико-филологическо предание и преродения български език
• Богоровата Първичка българска граматика - кълнове на наука за изречението и първото криво огледало на българския синтаксис
• Граматика-та е една въ сички-те языцы(?). Зараждане на граматическата критика
Българското синтактично наследство
• Българското синтактично наследство като изследователски обект
• Традиционен прочит: хронология на школи и направления
• Декодиране на онтологиите: картезианци vs. аристотелианци
• Основни характеристики на матричната мрежа от дефиниции
• Самобитният характер на българската синтактична традиция
• Дефиниране и представа за простото и сложното изречение. Модели и формализиране на данните
• Наблюдения над дефинирането на изречението
• Наблюдения над природата на изречението
• Максималният хоризонт на изследването
• Формализации в областта на сложното изречение
• Граматикографски формализъм
• Данни за сложното изречение
• Трактовка на някои дефиниции за сложното изречение
• А. Теодоров-Балан като съдник :"... ръководства, дето са се пълнили са страници, а не се писала наука"
• Терминът период в синтактичната таксономия
• Заключение
Литература
• Корпус Българска граматика
• Граматическа картина
• Цитирани източници
• Електронни източници (web публикации)
Приложения
• Патримониум - личното вътрешно развитие на създателите на граматики (авторите като личности)
• Представата за изречението в българската граматическа традиция: 64 дефиниции за просто двусъставно изречение
• Дефиниции за простото двусъставно изречение 1835 - 2000, Per genus proximum et differentiam specificam (от най-близкия род към видовата характеристика)
• Българските граматики в контекста на държавността. Успоредна хронология, таблица, коментар в библиография