Няма значение колко далеч ще стигнеш, важното е да стигнеш до себе си!
Сървайвърът Филип, познат ни от телевизионния екран като участник в риалити проектът „Сървайвър - Островите на перлите” вече не просто оцелява из джунглите на Панама или из улиците на София.
В неговата първа книга читателите ще открият познатия от екрана образ на Филип – непримирим, много искрен, често вглъбен в себе си и замислен над случващото се. С неприкрит интерес той изследва взаимоотношенията между хората, причината за злободневните им тревоги и какво би могло да вещае бъдещето, когато обществото ни предпочита да консумира, вместо да създава и пази това, което е дошло като наследство от хилядите поколения преди нас. Величествената природа на неговата втора родина Монголия провокира още по-открито тези рани на ежедневието на съвременния човек и в книгата си Филип често укорява хората в града за пагубното си нехайство към природата, към бъдещето на планетата и най-вече към още по-ценното, което носят у себе си – собствената си душа. И ако те не съзнават нейното присъствие и не успяват да чуят вътрешния си глас, тогава нищо добро не може да ги очаква.
На страниците на книгата си авторът носи отговорите на въпросите кой съм аз, има ли смисъл животът ми, как да постъпя правилно, къде е любовта. Верен спътник в приключението му са неговите тетрадки, писани най-често на път върху гърба на коня или до огъня. След обективния поглед към обществото в тях се ражда и вярата към това, което единствено можем да променим – себе си. Книгата е написана, за да бъде послание към всеки, към добрия човек, който не прави нищо, който се страхува, който чака и отлага живота си до деня, когато ще започне да живее истински.
Това е разказ за едно пътуване на изток по земите на Сибир и далечните провинции на Монголия, където през по-голямата част от годината властва студът. Книгата не води читателя към приключения, но сама си проправя път към него, концентрирала в себе си светоусещането за значимостта на човешкия живот, неговата свободна и непреходна същност.
Пътувайки към зимна Монголия, Филип Лхамсурен се доверява само на инстинктите си, за да чуе в себе си тихия глас на душата. Там, където очите виждат единствено свобода и простори, човекът става кристално чист и безпогрешен към истината за човешката си природа. Пробуждането в замръзналата тайга носи отговори за това кой съм аз, има ли смисъл животът ми, как да постъпя правилно, къде е любовта. Единствен и верен спътник са неговите тетрадки, писани най-често върху гърба на коня или до огъня. Пропити с искрена страст, те изследват живота с готовност да приемат онова, което предстои. В тях се ражда вярата към душата на човека, към единственото нещо, което можем да променим – себе си.
Филип Лхамсурен е наполовина монгол, наполовина българин и от деветгодишен обикаля света. Живял е в пансион в Смолян, в бежански лагер в Китай, в монголската степ и из улиците на София. Стига до Френския чуждестранен легион, а след това и до Панама като част от проекта „Сървайвьр”. Загубил рано своите родители и всякаква представа за национална принадлежност, той се превръща във вечен пътешественик, но вместо фотоапарат и раница предпочита да носи със себе си нож и тефтер.
"Истинският смисъл е в усмивката, която стопля сърцето. Общувайки със съзнанието си, ние трябва да изпитваме радост и само управлявайки мислите си, можем да получим щастие. То не зависи от външните условия, а от вътрешния порядък и човек е щастлив дотолкова, доколкото е решил да бъде. Ние полагаме основите на мъдростта в стремежа си повече от всичко да искаме да бъдем себе си и нищо не се явява лошо или добро. Всичко зависи от това как гледаме на нещата. Аз трябваше да позная човешката натура, за да разбера, че не съм длъжен да се интересувам от хората и ако искам да направя нещо, то е да напиша разказ със сърцето си. Не се опитвам да променя никого, а да събудя последните оставащи хора. Моите думи са твърди, но вървя напред не с тях, а с делата и вярата, и най-вече с усмивката, която е вечна парола за приятели."
Филип Лхамсурен
Рейтинг: 9.39 / 18 гласа 
