Афоризми и анекдоти

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Къща без прозорци Надя Хашими Времетраене: 1:07 мин. Любовниците на Пикасо Джийн Макин Времетраене: 1:18 мин. Катрин Деньов. Самата аз. Автобиография Времетраене: 1:07 мин. Сгрешената булка Катарина Маура Времетраене: 1:02 мин. Как да опознаем другия Дейвид Брукс Времетраене: 0:54 мин. Изходен код. Моето начало Автобиография на Бил Гейтс Времетраене: 1:01 мин. Планът Елиминирай Европа Людмила Филипова Времетраене: 1:14 мин. Фермата на писателит Иво Сиромахов Времетраене: 0:57 мин. Ако любовта си имаше цена Ана Хуанг Времетраене: 0:59 мин. Хулиган Пенелъпи Дъглас Времетраене: 0:51 мин.

Книгите, наричани от хората безнравствени, са онези, които им представят собствения им позор.

Младите искат да бъдат верни - а не могат; старците искат да бъдат неверни - а не могат.

Младите хора си представят, че парите са всичко. А когато остареят, се уверяват в това.

Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден.

Никой не среща два пъти идеала си. Малцина го срещат дори и веднъж.

Действията са първата трагедия в живота, а думите - втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.

Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.

Днес всички сме тъй безпарични, че единственото, което можем да сипем щедро, са комплиментите.

Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.

Единственият начин да се от изкушението е да му се поддадеш.

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Фама
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg