Среднощни деца

"Да, те ще ме стъпчат под краката си, числата, маршируващи едно две три, четиристотин милиона петстотин и шестстотин, смалявайки ме до прашинки безгласен прах, точно както някога, когато му дойде времето, ще стъпчат сина ми, който не е мой син, и неговият син, който няма да бъде негов, и неговият, който няма да бъде негов, до хиляда и първото поколение, докато хиляда и една полунощи дарят ужасните си дарове и хиляда и хиляда и едно деца са умрели, защото е преимущество и проклятие за среднощните деца да бъдат едновременно господари и жертви на своето време, да се откажат от самотата и да бъдат всмукани в унищожителния водовъртеж на множествата, и да бъдат неспособни да живеят или умрат в мир."
Салман Рушди

Салман Рушди (р. 1947 година в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята - света на Изтока и света на Запада - минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман Среднощни деца (1981), за който е удостоен с наградата Ман Букър през същата година. През 1988 година неговият четвърти роман Сатанински строфи предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са Срам (1983), Последната въздишка на мавъра (1995), Земята под нейните нозе (1999), Ярост (2001), Шалимар клоунът (2005), Чародейката от Флоренция (2008).