Книгата съдържа основна информация за граматическите категории и правила в българския език. Ясната и изчистена структура я прави безценен помощник, независимо дали искате да обогатите знанията си или да извършите бърза справка. Стефка Петрова е професор по български език, доктор на филологическите науки. Работи в Департамента за езиково обучение към Софийския университет като преподавател на чуждестранни студенти. Повече от 15 години чете лекции по съвременен български език в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на статии, студии и монографии върху въпроси на езика и един от авторите на ... |
|
Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и ... |
|
Юбилеен сборник по повод 65-годишнината на проф. Павлина Стефанова ... Сборникът "Чуждоезиковото обучение днес" е посветен на 65-годишния юбилей на проф. Павлина Стефанова и включва статии на преподаватели от Нов български университет, СУ "Св. Климент Охридски", ВТУ " Св. св. Кирил и Методий", ЮЗУ "Паисий Хилендарски", ШУ "Епископ Константин Преславски" и университета в Марибор, Словения. В първата част на сборника разработките разглеждат различни аспекти на повишаването на ефективността на чуждоезиковото обучение днес и използването на съвременните информационни ... |
|
Помагалото е предназначено за всички, които създават текстове на български език - ученици, студенти, учители, филолози, журналисти. То е съобразено с университетската учебна програма по практическа българска граматика. В него се работи върху правилата за точна, правилна, логична и благозвучна реч, които са включени в държавните образователни изисквания. В теоритичната част са обяснени кратко най-често използваните в редактирането термини. Илюстрирани са типичните езикови грешки и начините за тяхното отстраняване. ... |
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
От първите две десетилетия на XXI век. ... Речникът документира най-новите попълнения в българската лексика - в различна степен приемливи, но активно използвани. Изработен е професионално от автори от Българската академия на науките. В него са представени както нови думи, навлезли от други езици, така и думи, образувани на българска почва. Включени са също семантично обновени думи, нови устойчиви съчетания и нови фразеологични съчетания. Речникът ще бъде полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението на най-актуалните лексикални единици, отразяващи новите обекти и явления в живота на българското ... |
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |