Цветовете на живота

Цветовете на живота Кристин Хана Времетраене: 1:13 мин. Моите знания за градината Волф-Дитер Щорл Времетраене: 1:17 мин. Кой, а не как Дан Съливан, д-р Бенджамин Харди Времетраене: 1:31 мин. Чистият ум: Контролирай алкохола Ани Грейс Времетраене: 1:10 мин. Седем години между нас Ашли Постън Времетраене: 1:12 мин. Основен наръчник по таро за начинаещи Лиз Дийн Времетраене: 1:16 мин. Процесът Присъствие Майкъл Браун Времетраене: 0:57 мин. Трейдинг за всеки Мая Ятанска Времетраене: 1:03 мин. Светлосянка Емил Минчев Времетраене: 1:01 мин. Златният час Джени Хейл Времетраене: 1:02 мин. Никога не казвай никога Даниел Стийл Времетраене: 1:07 мин.

Трогателна история за три сестри, чийто свят е изпълнен с рядко срещана любов, но и разкъсван от ревност и предателства.

Сестрите Грей винаги са били близки. След смъртта на майка им те се сплотяват още повече и се превръщат в най-­доб­ри приятелки. Техният строг баща обаче се интересува не толкова от децата си, колкото от репутацията си. За Хенри Грей доброто име е всичко и години по-късно той все още изисква от дъщерите си да отразяват позицията му в обществото.

Уинона, най-голямата сестра, жадува за бащиното одобрение. Но тя никога не се е чувствала у дома в ранчото, собственост на семейството ѝ от три поколения. Уин знае, че не притежава качествата, които баща ѝ цени. Но тя е решена един ден да му докаже, че заслужава похвалата му като най-добрия адвокат в града. Аурора, средната сестра, е миротворецът в семейството. Тя потушава всеки спор и се опитва да направи всички щастливи, но в същото време крие своята собствена болка. Виви Ан е безспорната звезда в семейството. Зашеметяващо красива, със сърце от злато, тя е обожавана от всички.

Един ден в града се появява непознат и само за миг всичко се променя. Сестрите Грей се изправят една срещу друга по начин, който нито една от тях не си е представяла. Лоялността им е подложена на изпитание, разкриват се стари тайни, а шокиращо убийство разтърсва семейството им и обичния им град.

Изпълнена с емоционален заряд, Цветовете на живота е завладяваща и сърцераздирателна история за сестринството, изкуплението и прошката и най-вече за това какво означава да си част от едно семейство. С яркото си писане и колоритни герои, които са запазена марка на авторката на бестселъри Кристин Хана, тя отново успява да създаде един незабравим роман, идеален за всички почитатели на трогателни и дълбокоемоционални истории.

Кристин Хана е автор на 22 романа, бестселъри на Ню Йорк Таймс. Юрист по образование, тя живее със сина и съпруга си в северозападната част на тихоокеанското крайбрежие на САЩ и на Хаваите. Носителка е на много номинации и награди на Асоциацията на писателите на романси на Америка и на списание Романтик Таймс. Романът ѝ Славея (преведен на 43 езика ) е избран от читателите за роман на годината (2015) в категория Историческа проза в Goodreads Choice Awards.

"1979 г.
Петнайсетгодишната Уинона Грей се взираше в крайбрежното ранчо, което се бе предавало в семейството ѝ от четири поколения, и търсеше някакви промени. Загуба като тяхната би трябвало да остави следа - внезапно покафеняла лятна трева, тъмни облаци, които отказват да се разсеят, дърво, разцепено от мълния. Нещо. От прозореца на спалнята си момичето можеше да огледа почти цялата им земя. В задната част на имота се виждаха гигантски кедрови дървета, скупчени едно до друго, а сплетените им клони се спускаха надолу като дантела; на хълмистите зелени пасища конете се движеха покрай оградата, а копитата им тъпчеха високата трева в кално подчинение. Горе на хълма, закътана в дълбоката гора, се намираше малката колиба, която прадядото на Уинона беше построил при заселването си на тази земя.

Всичко изглеждаше както обикновено, но тя знаеше, че това е само привидно. Преди няколко години недалеч оттук, в студените води край Вашингтон, бе загинало дете и месеци наред всички говореха само за тази трагедия. Мама бе отвела Уинона настрана и я беше предупредила за невидимите опасности, за подводните течения, които могат да те удавят дори в плитка вода, но сега тя знаеше, че има и други заплахи, които дебнат под повърхността на всекидневието. Обърна гръб на гледката и слезе на долния етаж на къщата, която от вчера ѝ се струваше прекалено голяма и тиха. Сестра ѝ Аурора седеше сгушена на синьо-жълтия кариран диван и четеше. Слаба като клечица и костелива, на четиринайсет години Аурора беше в онази неловка възраст, в която не бе нито съвсем дете, нито възрастен. Имаше малка заострена брадичка и тъмнокестенява коса, която се спускаше дълга и права, разделена на път, от двете страни на лицето ѝ.
– Станала си рано, Стръкче - каза Уинона.
Аурора вдигна очи.
– Не ми се спеше.
– Да. На мен също.
– Виви Ан е в кухнята. Преди няколко минути я чух да плаче, но... - Аурора сви кльощавите си рамене. – Не знам какво да кажа.

Уинона знаеше колко силно Аурора се нуждае от стабилен живот; тя беше миротворецът в семейството, тази, която се опитваше да изглади и разреши всички проблеми. Нищо чудно, че изглеждаше толкова крехка. В момента никакви красиви думи не можеха да ги утешат.
– Аз ще отида - кимна Уинона.
Завари дванайсетгодишната си сестра да рисува, прегърбена над жълтата талашитена маса.
– Здрасти, Бобче - каза Уинона и разроши косата на сестра си.
– Здравей, Грахче.
– Какво правиш?
– Рисувам ни. - Тя спря и наклони глава, за да погледне нагоре. Дългата ѝ пшениченоруса коса беше заплетена като птиче гнездо, а зелените ѝ очи бяха подпухнали от плач, но въпреки това беше красива: съвършена като порцеланова кукла. – Мама ще може да види рисунката от небето, нали?
Уинона не знаеше как да отговори. Преди вярата винаги ѝ бе идвала отвътре, беше естествена и не изискваше усилие, като дишането, но вече не ставаше така. Ракът бе нахлул в семейството им и го бе разбил на толкова много парчета, че изглеждаше невъзможно то някога да бъде отново цяло.
– Разбира се - потвърди тя тъжно. – Ще я сложим на хладилника.

После се отдалечи от сестра си, но това движение беше грешка и Уинона го разбра веднага. В тази кухня спомените за майка ѝ бяха навсякъде - в ръчно изработените сини памучни завеси с канарчета, в магнита Планината Мама, който беше залепен на вратата на хладилника, в купата с мидени черупки на перваза на прозореца. Хайде, Уини, да отидем на плажа и да потърсим съкровища... Колко пъти това лято Уинона бе отблъснала майка си? Беше твърде заета, за да прекарва време с нея, твърде готина, за да обикаля плажа и да търси парчета гладко счупено стъкло сред натрошените черупки от стриди и изсъхналите водорасли. Тази мисъл я изпрати до хладилника. Отвори вратата на фризера и намери двулитрова кутия неаполитански сладолед. Това беше последното нещо, от което се нуждае, но не можеше да се въздържи."
Из книгата

Кристин Хана е автор на 22 романа, бестселъри на Ню Йорк Таймс. Юрист по образование, тя живее със сина и съпруга си в северозападната част на тихоокеанското крайбрежие на САЩ и на Хаваите. Носителка е на много номинации и награди на Асоциацията на писателите на романси на Америка и на списание Романтик Таймс. Романът ѝ Славея (преведен на 43 езика ) е избран от читателите за роман на годината (2015) в категория Историческа проза в Goodreads Choice Awards.

Издателство Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg