"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
"Лично за мен ръкописът на Габриела Цанева е една приятна изненада. Отдавна, много отдавна не съм чел от млад, неизвестен автор подобна книга. Чрез разказа за тая мъченица на свободата, ние се докосваме до една друга истина, старателно скривана и изопачавана от официалната власт - че в годините на най-жесток терор, на средновековни инквизиции, българинът не е преставал да се бори и заплаща с цената на своя живот за свободата си. Дори само заради това, книгата на Габриела Цанева трябва час по-скоро да стане достояние на нашата общественост." проф. д-р Иван Сарандев, рецензент на книгата, 11.02.1991 "В ... |
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |