Бронзови мечти

Бронзови мечти (2014) е третата част от трилогията за Фей, наречена Поредицата за отмъщението - напрегната и драматична история за предателство, възмездие, изкупление и сестринство. Бившият съпруг на Фей е мъртъв, но сега я заплашва баща ѝ, който все още се укрива след бягството си от затвора. Вместо да ѝ бъде опора, той е най-големият ѝ кошмар. А и Фей не е единствената, която се намира в опасност - тя трябва да защити близките си, както и делото на живота си Ривендж. Фей събира жените около себе си, привлича и единствения мъж, на когото има доверие, и планира окончателната си разплата. Но ще може ли да се справи сега, когато баща ѝ, изглежда, си сътрудничи с престъпна групировка и заплахата е по-актуална от всякога?

"Къщата беше построена преди пет години от шведски милиардер. Той вече имаше семейство, беше продал своя дял от известната инвестиционна компания, в която беше съсобственик, и се беше преместил в Ню Йорк. Имаше добър вкус като за финансист, мислеше си Фей, докато оглеждаше интериора. Ако изобщо беше имал нещо общо с обзавеждането. Само то струваше няколко милиона крони, без обаче да е крещящо вулгарно. Не ѝ беше особено трудно да си се представи да живее тук. Около имота имаше висока ограда, а когато пристигнаха с кабриолета на брокера, здравата електрическа порта отпред се беше плъзнала безшумно встрани. Къщата имаше три етажа и се намираше в края на Лидингьо. Една от дългите страни беше изцяло заета от панорамни прозорци, които гледаха към водата. Под тях имаше добре поддържана поляна, голям басейн и пясъчен плаж.

Брокерът Петер чакаше до един от огромните прозорци. Беше стоял настрана, докато Фей инспектираше къщата. В далечината мина лодка, която прати малки вълни към брега.
– Стъклата са еднопосочни. През прозорците се вижда само отвътре, не и отвън.
– Като в стая за разпит?
Петер се засмя. На лицето му се появи хубава, симетрична усмивка. Зъбите му бяха бели и равни.
– Да, като в стая за разпит.
Тя застана до него и усети парфюма му. Беше на около трийсет, висок, с вълниста, кестенява коса, сресана на път. Очевидно беше, че тренира много. Отнасяше се с нея вежливо, без да важничи, и беше самоуверен, без да се натрапва. Фей веднага бе изпиталапривличане към него, така че пътуването дотук беше леко и приятно. Остана с ясното усещане, че е необвързан. Във всеки случай не носеше пръстен и съзнателно се беше облякъл добре, но по мъжки, а не ръководен от женски вкус.
– Охранителната система е top notch. Има камери, а електронната аларма е свързана директно с охранителна фирма Вадлинг Секюрити. Продавачът много държи на сигурността. Стокхолм не е каквото беше. Сигурно знаеш, че има обирджийски групировки, които специализират в къщи като тази. И са абсолютно безмилостни. Така че е важно човек да се предпази.

Фей кимна, загледана в гръдните му мускули, които се очертаваха под тясната риза. Трябваше да положи усилие, за да не оближе устни. Не я притесняваха обирджиите, а баща ѝ. И на света нямаше аларма, която да го възпре, ако решеше да я нарани. Един от малкото пъти, когато майка ѝ опита да го напусне, тримата с Фей и Себастиан отседнаха в един хостел за през нощта, но на следващата сутрин той се появи и заблъска по вратата. Беше като хрътка, винаги ги намираше. Но добрата охранителна система можеше да ѝ купи малко време.
– Какво смяташ? - попита Петер, когато тишината се проточи половин минута.
Фей кимна леко.
– Има ли други заинтересовани?
– Мартин Лорентсон дойде на оглед вчера.

Тя знаеше, че поради огромния си успех съоснователят на Спотифай има дълбоки джобове. Значи трябваше да побърза. А къщата беше перфектна. Тук щеше да бъде в безопасност поне дотолкова, доколкото изобщо беше възможно. Щеше да е близо до ситито, но същевременно да има достатъчно лично пространство, от каквото се нуждаеше. Нямаше да ѝ се бъркат любопитни съседи, не като в Йостермалм, където хорският интерес се засилваше все повече през годините. Преди си беше мислила, че никога не би могла да живее на безличния, дискретен Лидингьо. Сега обаче оценяваше тъкмо тези качества на острова. И можеше да организира стегната охрана около имота, което не беше възможно, докато живееше в града."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg