Може ли една жена наистина да познава себе си, ако не познава майка си? Меридит и Нина Уитсън са толкова различни, колкото могат да бъдат две сестри. Едната е останала вкъщи, за да отгледа децата си и да се грижи за семейната овощна градина, а другата е последвала мечтата си да обиколи света и да стане известен фотожурналист. Но когато любимият им баща се разболява, Меридит и Нина отново се оказват на едно място, заедно със студената си майка Аня, която дори в този момент не предлага утеха на дъщерите си. Като деца единствената връзка между тях е била руската приказка, която Аня понякога е разказвала на момичетата през ... |
|
След 9 секунди ще бъда твоето убежище. ... Здравей, Непознат... Готов ли си да преброим до 9? Идва денят, в който водата ще проговори. Реката ще спре да тече, дърветата ще наклонят стъблата си, за да се помолят за всичко изгубено. За 9 секунди ще разбия сърцето ти, за да върна живота ти с думи, върху които цъфтят асфодели. Радослав Гизгинджиев завършва "Славянска филология" във Великотърновски университет. Завършил е кинорежисура в класа на Дочо Боджаков. Има зад гърба си множество литературни награди и признания. Участва в съвместни визуални проекти с известни фотографи и художници. Режисьор е на поредица ... |
|
Уравновесена, амбициозна и отдадена на работата си, Пейдж Уокър обича предизвикателствата. След нелеко детство, прекарано в болници, и отегчена от еднообразния си живот на родния остров Пъфин, младата жена е решена да докаже възможностите си и да заживее с динамиката на големия град. Има ли по-добро място за това от Манхатън в Ню Йорк? Изненадващо Пейдж е уволнена. Насърчена от най-добрия приятел на брат си Джейк Романо, в когото е влюбена от години, тя основава своя фирма за организиране на събития. За да й даде шанс в новото начинание, въпреки че е недоверчив и твърде сдържан, той ѝ поверява най-важното ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ... |
|
"Ти си нашето момче! Ти ще я върнеш към живота, ще ѝ покажеш какво значи любовта, докато отглеждате децата си!" Игнат не вярва в предсказания, още по-малко когато са отправени от съмнителни врачки. Наближаващ четиридесетте, с престижна професия и красива приятелка, той харесва живота си такъв, какъвто е. Всичко обаче се променя, когато по тесния планински път джипът му връхлита върху малка кола. Макар и да няма ранени, последиците от неочаквания сблъсък ще се окажат много по-сериозни, отколкото някой е предполагал... Книгите на Люси Елеазар представят българската действителност, пречупена през ... |
|
Какво прави милата и скромна девойка от порядъчно семейство, върху която се е стоварило бремето на неочаквано богатство - огромен брилянт, скрит в порцеланова кутийка? Разбира се, тя се отправя да търси изгубеното съкровище. Африка, елмази, правителствени заговори и документи, шпиони и разузнавачи, покушения и намерения за убийства - детективската фабула не е по-лоша от тази в книгите на Агата Кристи. Прелестното русо създание се оказва истински тайфун, помитащ на пътя си всичко и всички. Романът се чете на един дъх, с не по-малък интерес от романите на Джон Гришам, той завладява читателя като смерч, циклон, тайфун, ... |
|
"Ето че дойде моментът да държите в ръце втората книга на Георги Блажев - опортюнист, писател, одушевен предмет. След дебюта му с "Произход на видовете" светът се промени. Хиляди плеймейтки, хипстъри и инфлуенсъри се отказаха от българския шоубизнес и се завърнаха в крайградските райони. Индустриите по цял свят претърпяха катарзис, което доведе до тежка икономическа криза, която правителствата умело замаскираха в измислена пандемия. И макар да ни е ясно, че творчеството на Блажев е опасно за нас, ние упорито ще продължим да го четем и издаваме поради следните причини: Георги Блажев е от провинцията, ... |