#вавилон

#вавилон Огнян Антов Времетраене: 0:44 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Роман памфлет в две части и приложение.

Годината е 2017, появила се е нова социална мрежа #вавилон, централата ѝ е във Варна. От тази мрежа можеш да се откачиш единствено, ако свързаният с теб приятелски профил изчезне физически. Умре.

Действието на романа приключва през есента на 2019 година, фабулирането често е на базата на очерков и хроникьорски поглед към съвременна България. Освен България в тематичната лупа са още Варна, кучето Марси и други. Понякога биват ползвани и външни жанрове: литературнокритическа статия, приказката Червенокосата от Чаирите и цикълът Стихове за една старонемска овчарка.

Романът има три сюжетни линии. (Почти) всички техни персонажи са част от #вавилон и подлежат на отрицателно селектиране.

Огнян Антов е роден през 1976 година. Женен, с едно дете, живее и работи като учител, библиотекар, редактор в издателство, програмист и други във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия във Варна и Българска филология (СУ). От 2005 поддържа http://anapest.org/ - сайт за web Архиви, блогазета, литературен архив, драмотека, портал. Има пет издадени книги: изследване - Вапцаров на български, две стихосбирки - Него го няма от няколко часа, Автопортрети и писма, романа Тате отива за колело и сборник пиеси от 2013 година. #вавилон е петият му роман.

Книгата е част от поредицата Нулева зона на издателство Ерго.

"Не съм се гледал в огледалото от две години. Не знам как изглеждам и съм сигурен, че няма да се позная. Честно казано, вече съвсем не вярвам, че всичко това се е случило - #вавилонията. Според мен това е измислица, някакъв роман по-скоро. Не знам какво ям. Носят ми бившите ми ученици, някаква организация си създали и са много упорити, признавам. От колегите никой не се е вяснал.

В къщата съм само аз и съм долу в сутерена. Не искам да се качвам горе. Не, че ме е страх от призраци на мястото на убийствата – от нищо не ме е страх, дори от самотата. Не ме е страх, че ще умра - страх ме е да наблюдавам смъртта си. Обаче нещо ми липсва. Нещо някъде наистина ми липсва. Тези бележки ще останат недовършени.

Може да звучи банално, но хубавото на това да си сам-самичък на този свят, е, че като те няма, няма и кой да страда. В този ред на мисли аз оценявам факта, че убиха и Марси. Скоро никой няма да страда за мен."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu