Естествена история на бъдещето

"Пленителен, стряскащ, вдъхновяващ разказ за бъдещето от един от най-талантливите и сладкодумни биолози на нашето съвремие. Книгата на Дън е съкровищница от прозрения, стъпващи на най-актуалните научни открития за чудесата на живота на Земята и предизвикателствата пред него."
Дейвид Джордж Хаскъл, автор на Невижданата гора

"Видообразуване в чудати градски местообитания, вируси, които си набелязват нови жертви по целия свят, плюс най-сериозното предизвикателство, пред което се е изправял животът на Земята през последните два милиона години: вълнуващата, отрезвяваща екология на антропоцена."
Ребека Раг Сайкс, автор на Роднини

"Навременен анализ, красноречиво предупреждение, поднесено в непринудения стил, с който се отличава прозата на Дън."
Тор Хансън, автор на Ураганни гущери и пластмасови кошмари

"Една от най-любимите ми научнопопулярни книги, излизали напоследък... освен ясните обяснения и интересните истории, Дън отправя послание, което носи надежда."
American Biology Teacher

"Забележително въведение в неумолимия свят на природата - свят едновременно съзидателен, неуправляем и чудат. [...] Животът не е пасивна сила на тази планета – и колкото и да ни се ще да мислим, че играем роля в Съзиданието (и дори управляваме видовете според икономическата им стойност за нас), всъщност живеем според условията на природата. Колкото по-скоро признаем това, заявява Дън, толкова по-добре."
Питър Бранън, The New York Times

"Блестящо изложение... Щателният анализ на Дън призовава да се възползваме в максимална степен от малкото, което знаем със сигурност."
Scientific American

"Роб Дън насочва вниманието ни към живите същества, които са буквално под носа ни, [за да ни обърне внимание върху] обстоятелствата, водещи до появата на нови форми на живота, на адаптивно поведение... Става пределно ясно, че човечеството е загубило контрол над онова, на което е дало тласък. Можем много да научим от разнообразието и променливостта на животинското царство, от което сме част и ние. За да остане тази планета наш дом, е нужно и ние да се променим."
The Atlantic

"Дори още утре да преустановим горенето на изкопаеми горива, пак ще е нужно да предприемем някои сериозни мерки. Новата книга на еволюционния биолог Роб Дън идва точно навреме: тя е ръководство за опознаването на един сложен проблем, [за чието решаване] се предлагат уместни решения. [...] Разбираемо, важно четиво."
Мери Елън Ханибал, Science

Книгата е част от поредицата Земя на издателство Жанет - 45.

"Учим някои от законите на природата в училище. Знаем какво представляват, да речем, гравитацията, инерцията и ентропията. Те обаче не са единствени. От Чарлс Дарвин насам биолозите откриват закони за движението на клетките, телата, екосистемите и дори на ума. Това са биологичните закони, които трябва да заемат централно място в мисловния процес, ако целим да добием каквато и да било представа за предстоящите години.

Тази книга е посветена на тези закони и на онова, което те ни казват за естествената история на бъдещето. Един от най-солидните закони в биологията е естественият отбор. Естественият отбор представлява възхитителното прозрение на Чарлс Дарвин за начина, по който се развива животът. Дарвин избрал термина, защото забелязал, че във всяко поколение природата „отбира“ индивидите на база съпоставката помежду им. В представите на Дарвин естественият отбор е бавен процес. Днес знаем, че той може да протече и много бързо. Еволюция на базата на естествен отбор е наблюдавана в реално време при много, много видове. Което далеч не е учудващо. Учудваща е неумолимостта, с която, подобно на реката, последствията от този прост закон нахлуват във всекидневието ни всеки път, когато например се опитаме да убием представителите на някой вид.

Преди време Майкъл Бейм и негови колеги в Харвардския университет създават гигантска петриева паничка (наричат я „мегапаничката“), разделена на отделни сегменти. Тя е знаменателна. В мегапаничката Бейм слага агар, който е едновременно храна и среда за микроорганизмите. Външните сегменти от двете страни на мегапаничката съдържат агар и нищо друго. В следващите сегменти се слага все по-висока концентрация антибиотици. Накрая Бейм пуска бактерии в двата края на мегапаничката, за да провери дали те ще развият резистентност към антибиотиците. Бактериите не разполагат с гени, които да им осигурят такава резистентност; при появата си в мегапаничката са беззащитни като овчици. И ако приемем, че агарът е пасището на тези овце бактерии, то антибиотиците са вълците. Експериментът наподобява начина, по който ние си служим с антибиотиците, за да контролираме бактериите – причинители на болести в тялото си. И начина, по който ползваме хербициди, за да озаптим плевелите на моравата. Наподобява всичките ни опити да овладеем природата, да ѝ попречим да залее живота ни.

И какво се случва? Законът за естествения отбор би предсказал, че стига да са налице условия за развиването на генетична вариация посредством мутация, бактериите в крайна сметка ще успеят да развият резистентност към антибиотиците. Това обаче би могло да отнеме години, немалко години. Би могло бактериите да останат без храна, преди да развият способността да се разпространят в сегментите с антибиотици (сегментите, в които бродят вълците). Да, но не. Не отнема години. Отнема между 10 и 12 дни. Бейм повтаря експеримента безброй пъти. И всеки път – с едни и същи резултати. Бактериите заемат първия сегмент, после се забавят за кратко, докато първата филогенетична линия и множеството след нея развият резистентност към най-ниската концентрация на антибиотици. След това тези нови линии плъзват във въпросния сегмент и отново се забавят за кратко, докато поредната линия и множеството след нея развият резистентност към следващото ниво на концентрация на антибиотиците. Процесът продължава, докато няколко филогенетични линии развият резистентност към най-високата концентрация на антибиотиците и нахлуят в последния сегмент – като река, разкъсала дигата.

На забързан кадър експериментът на Бейм е ужасяващ. И красив. Ужасът се крие в съпоставката на бързината, с която беззащитните бактерии се преобразяват в неунищожими същества, с нашите възможности. Красотата се крие в предсказуемостта на резултатите от експеримента, стига да познаваме механизмите на закона за естествения отбор. Тази предсказуемост има две последствия. Позволява ни да знаем кога може да се очаква развитието на резистентност, било у бактерии, креватни дървеници или друга група организми. Също ни дава възможност да направляваме реката на живота така, че да намалим вероятността от развитието на резистентност. Познаването на закона за естествения отбор е ключово за човешкото здраве, благополучие и честно казано, за оцеляването ни като вид изобщо.

И от други биологични закони в природата има последствия, подобни на тези от естествения отбор. Законът за съотношението вид:площ определя колко вида живеят на определен остров или местообитание като функция на размера му. Законът за коридорите определя кои видове ще се придвижват в бъдещето с промените в климата и по какъв начин ще става това. Законът за евазията описва процеса на спасяване на даден вид от неговите вредители и паразити. Евазията обяснява някои от успешните характеристики на хората в сравнение с други видове и начина, по който сме успели да постигнем такава извънредна многочисленост в сравнение с други видове. Законът за нишите определя къде могат да живеят видовете, включително човекът, и къде е вероятно да оцелеем в бъдещето, с промяната на климата. Общото между тези биологични закони е, че последствия от тях ще има, независимо дали се вслушаме в тях, или не."
Из книгата

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Въведение
Животът ни сварва неподготвени
Архипелаг Галапагос в града
Неволни последователи на Ной
Последната евазия
Човешката ниша
Интелигентността на враните
Да приемем разнообразието, за да смекчим риска
Законът за зависимостта
Хъмпти-Дъмпти и пчелите сексроботи
Живеем с еволюцията
Не е краят на природата
Заключение. Вече не между живите
Благодарности
Бележки