"Учим някои от законите на природата в училище. Знаем какво представляват, да речем, гравитацията, инерцията и ентропията. Те обаче не са единствени. От Чарлс Дарвин насам биолозите откриват закони за движението на клетките, телата, екосистемите и дори на ума. Това са биологичните закони, които трябва да заемат централно място в мисловния процес, ако целим да добием каквато и да било представа за предстоящите години.
Тази книга е посветена на тези закони и на онова, което те ни казват за естествената история на бъдещето. Един от най-солидните закони в биологията е естественият отбор. Естественият отбор представлява възхитителното прозрение на Чарлс Дарвин за начина, по който се развива животът. Дарвин избрал термина, защото забелязал, че във всяко поколение природата „отбира“ индивидите на база съпоставката помежду им. В представите на Дарвин естественият отбор е бавен процес. Днес знаем, че той може да протече и много бързо. Еволюция на базата на естествен отбор е наблюдавана в реално време при много, много видове. Което далеч не е учудващо. Учудваща е неумолимостта, с която, подобно на реката, последствията от този прост закон нахлуват във всекидневието ни всеки път, когато например се опитаме да убием представителите на някой вид.
Преди време Майкъл Бейм и негови колеги в Харвардския университет създават гигантска петриева паничка (наричат я „мегапаничката“), разделена на отделни сегменти. Тя е знаменателна. В мегапаничката Бейм слага агар, който е едновременно храна и среда за микроорганизмите. Външните сегменти от двете страни на мегапаничката съдържат агар и нищо друго. В следващите сегменти се слага все по-висока концентрация антибиотици. Накрая Бейм пуска бактерии в двата края на мегапаничката, за да провери дали те ще развият резистентност към антибиотиците. Бактериите не разполагат с гени, които да им осигурят такава резистентност; при появата си в мегапаничката са беззащитни като овчици. И ако приемем, че агарът е пасището на тези овце бактерии, то антибиотиците са вълците. Експериментът наподобява начина, по който ние си служим с антибиотиците, за да контролираме бактериите – причинители на болести в тялото си. И начина, по който ползваме хербициди, за да озаптим плевелите на моравата. Наподобява всичките ни опити да овладеем природата, да ѝ попречим да залее живота ни.
И какво се случва? Законът за естествения отбор би предсказал, че стига да са налице условия за развиването на генетична вариация посредством мутация, бактериите в крайна сметка ще успеят да развият резистентност към антибиотиците. Това обаче би могло да отнеме години, немалко години. Би могло бактериите да останат без храна, преди да развият способността да се разпространят в сегментите с антибиотици (сегментите, в които бродят вълците). Да, но не. Не отнема години. Отнема между 10 и 12 дни. Бейм повтаря експеримента безброй пъти. И всеки път – с едни и същи резултати. Бактериите заемат първия сегмент, после се забавят за кратко, докато първата филогенетична линия и множеството след нея развият резистентност към най-ниската концентрация на антибиотици. След това тези нови линии плъзват във въпросния сегмент и отново се забавят за кратко, докато поредната линия и множеството след нея развият резистентност към следващото ниво на концентрация на антибиотиците. Процесът продължава, докато няколко филогенетични линии развият резистентност към най-високата концентрация на антибиотиците и нахлуят в последния сегмент – като река, разкъсала дигата.
На забързан кадър експериментът на Бейм е ужасяващ. И красив. Ужасът се крие в съпоставката на бързината, с която беззащитните бактерии се преобразяват в неунищожими същества, с нашите възможности. Красотата се крие в предсказуемостта на резултатите от експеримента, стига да познаваме механизмите на закона за естествения отбор. Тази предсказуемост има две последствия. Позволява ни да знаем кога може да се очаква развитието на резистентност, било у бактерии, креватни дървеници или друга група организми. Също ни дава възможност да направляваме реката на живота така, че да намалим вероятността от развитието на резистентност. Познаването на закона за естествения отбор е ключово за човешкото здраве, благополучие и честно казано, за оцеляването ни като вид изобщо.
И от други биологични закони в природата има последствия, подобни на тези от естествения отбор. Законът за съотношението вид:площ определя колко вида живеят на определен остров или местообитание като функция на размера му. Законът за коридорите определя кои видове ще се придвижват в бъдещето с промените в климата и по какъв начин ще става това. Законът за евазията описва процеса на спасяване на даден вид от неговите вредители и паразити. Евазията обяснява някои от успешните характеристики на хората в сравнение с други видове и начина, по който сме успели да постигнем такава извънредна многочисленост в сравнение с други видове. Законът за нишите определя къде могат да живеят видовете, включително човекът, и къде е вероятно да оцелеем в бъдещето, с промяната на климата. Общото между тези биологични закони е, че последствия от тях ще има, независимо дали се вслушаме в тях, или не."
Из книгата
