Човекът, който плаче от смях

Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава "диктатурата на смеха", описва едно общество, в което "смешното е задължително" и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например водещият телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като "клоуна Бо-Джо" Борис Джонсън, станал министър-председател, и още, и още... Остроумно, занимателно и с немалко тъга Бегбеде ни превежда от безобидния хумор през иронията и сарказма, за да стигне до момента когато смехът със сълзи се превръща в смях през сълзи.

"Нека да сме наясно: целта на тази книга не е да покаже, че прилагателното "смешен" скоро ще е синоним на "нацистки". А просто да облекчи лицевите ни мускули. Не трябва да прибягваме до тях денонощно, през цялата година - те са ни нужни също и за да стискаме зъби."
Фредерик Бегбеде

Естет и сноб, писател, литературен критик и редактор, Фредерик Бегбеде е една от най-известните фигури в литературния свят на модерна Франция.

Фредерик Бегбеде е роден на 21 септември 1965 година в Ньой сюр Сен, Франция в буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастенер е преводач на женско ориентирани романи в стила на Барбара Картланд, а баща му Жан-Мишел Бегбеде работи в трудова агенция, занимаваща се с подбор на висши кадри. На своето семейство и спомените от детството впоследствие той посвещава книгата си "Един френски роман", която е отличена през 2009 година с наградата "Роньодо". Нестандартното му семейство няма как да не се отрази на начина на живот на самия Фредерик. Той е обича провокациите и самокритиката. Учи в престижните парижки лицеи "Монтен" и "Луи льо Гран". Дипломира се в парижкия "Институт за политехнически науки", след което завършва маркетинг и реклама в специализираното училище за журналистика и комуникации. Впоследствие започва работа като копирайтър в голямата рекламна агенция "Young and Rubicam". Едновременно с това сътрудничи като литературен критик в големите френски списания "Elle", "Paris Match", "Voici ou encore VSD" и в радиопредаването на Жером Гарсен по станция "France Inter". Бегбеде е уволнен от рекламната агенция, малко след като през 2000 година публикува най-известния си роман "9,99лв" (преименуван по-късно на "14,99 euros", а после на "6,20 euros"), който представлява сатира, която разобличава и критикува рекламния бизнес. Книгата се превръща в абсолютен хит и до ден днешен е продадена в тираж над 380 хиляди екземпляра по света, също така е успешно екранизирана през 2007 година.

През 1990 година Бегбеде публикува първия си роман "Мемоари на един откачен младеж", който представлява романтична приказка за любовта, написана от ироничен парижки сноб. Заглавието на романа се явява пародия на известната книга на Симон дьо Бовоар - "Мемоарите на едно добре възпитано момиче". Четири години по-късно се появява вторият роман на автора "Почивка в кома" (1994 г.). Той представлява дръзка и забавна карикатура на съвременните френски бохеми, определящи себе си за център на вселената. Главният персонаж в книгата Марк Мароние търси любовта в този луд сят и я намира, макар и не там, където очаква. Романът се радва на голям читателски интерес. Същата година създава литературната награда "le prix de Flore" по името на известно парижко кафене. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек и Амели Нотомб. Персонажът Марк Мароние отново е главно действащо лице и в следващата книга на автора - "Любовта трае три години" (1997 г.). Марк вярва в закона на природата, че любовта трае 3 години, но причината за развода със съпругата му по никакъв начин не е свързана с природните закони, просто новата любов го поглъща целия, без да оставя място за нещо друго. Въпреки това той сляпо вярва в своята теория и със страх чака наближаването на съдбоносната дата. Романът пожъна голям успех и през 2011 година е екранизиран, като режисьор и сценарист на кинопродукцията е самият Бегбеде. През 1999 година авторът издава сборник с новели със скандалното име "Разкази под екстази", който за кратко време придобива голяма популярност. По това време той става водещ на собствено литературно предаване "Книгите и аз" по парижкия канал "Paris Première". През януари 2003 година издателската къща "Фламарион" (Flammarion) предлага на Бегбеде работа като редактор. За престоя си в издателството той редактира около 25 книги. Същата година той публикува романа си "Windows on the World", който получава френската литературна награда "Interallie" за 2003 година. Следващите му два романа "Романтичният егоист" (2005 г.) и "Помощ, простете" (2007 г.) подобно на предходните му книги, също се радват на голям читателски интерес. През 2014 година той публикува последния си роман "Уна & Селинджър", който разказва за неосъществената любов между дъщерята на големия американски драматург Юджийн О'Нийл - Уна и начинаещия по това време писател Джеръм Селинджър, автор на любимия роман на няколко поколения - "Спасителят в ръжта". С тази книга Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.

Фредекри Бегбеде е любител на екстравагантни истории, в които главните герои да наподобяват него самия - заклет бохем и купонджия, подобно на главния герой в първите си три книги Марк Мароние. Неговите романи са изпълнени с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации, които го нареждат сред най-добрите съвременни писатели в света.

"Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно." Фредерик Бегбеде