Съчинения в пет тома: том 5 - Кога се смеят боговете

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Философията на Елин Пелин е близка до народната. Неговият мироглед е земен, човешки, близък до природата на нещата, жизнеутвърждаващ, оптимистичен. Той е разлят като кръв по жилите на всичките му разкази.

"Има писатели, пред които благоговеем, и други, които обичаме. Има писатели, които прочитаме, и други, с които живеем - Елин Пелин е от вторите. Едни писатели са сезонни, служат на даден момент, на едно поколение, а други минават от поколение на поколение - Елин Пелин е от вторите"
Илия Волен

В петия, последен том от съчиненията на Елин Пелин са подбрани негови статии, очерци, беседи и изказвания.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Статии

• За едни майки, за други мащеха
• Нашата "Селска разговорка"
• Пазете се от лихвари
• Народно събрание
• Какво става в Македония
• Петър Раков
• Чичовците
• Защо не ми се ходи в Народния театър
• Нашите литературни списания
• Българският писател
• Писмото на Ив. Вазов
• Далила
• Как да ги почитаме
• Ехо на "Как да ги почитаме"
• Литературни брожения
• Литературни премии
• Малкият разказ
• Гримаси в страниците на "Златорог"
• Злободневки
• "Златна книга за нашите деца"
• Ежби и злоби
• Литературни възприятие
• Изложбата на П. Морозов
• Едно сърце младо изгоряло
• "Парнас"
• След мъртвия сезон
• Иван Вазов
• Поощрение на литературата
• Литературна критика
• Писателите и войната
• Сава Огнянов
• Нещо за себе си
• Неоснователна подозрителност
• Кога се смеят боговете
• В Нанси
• Детската литература
• Българановците
• Съдбата на книгата
• "Златно сърце"
• Цанко Церковски
• Литературният вестник
• "Еленово царство" в Народния театър
• Новият
• Света гора има, свето поле няма
• За българската книга
• Нашата земя
• Как съм се учил да пиша
• Вазов отдалече
• Велико име - велик пример
• Няколко къси разговора с др. Георги Димитров

Очерци

• На връх Черни връх
• Флорентинска вечер
• Наслада
• Пътувай
• За пролетта

Беседи и изказвания

• Благодарствено слово на Елин Пелин на юбилейната вечер по случай 25-годишната му писателска дейност
• Елин Пелин пред "Сигнал"
• Елин Пелин за Отечествения фронт
• Бъдещи книги
• Големият писател за себе си
• Елин Пелин за Максим Горки
• Пишех за селото, защото съм израсъл в него
• При големия майстор на родния език: Елин Пелин сред септемврийчетата
• При Елин Пелин
• Елин Пелин за българските учители
• Среща с Елин Пелин
• Елин Пелин разказва за себе си
• Елин Пелин разказва за младините си
• Елин Пелин за своите детски и ученически години, за патилата си и първите писателски стъпки
• Елин Пелин по литературни и обществени въпроси
• Благодарствено слово на Елин Пелин на юбилейната вечер по случай 70-годишнината от рождението му
• Как пиша

Бележки
Думи за Елин Пелин

• Елин Пелин - Георги Константинов
• Мечтатели в разказите на Елин Пелин - Ефрем Каранфилов
• Загадките на Елин Пелин - Симеон Янев