"Защо има бактериална слуз в сладоледа ми? Създаването на ултрапреработена храна
Първият уикенд от моята осемдесетпроцентова диета с УПХ беше от онези странни есенни дни, когато лятото се завръща за кратко. Отидохме в парка и купих на себе си и на останалата част от семейството сладолед. За Дайна, съпругата ми, имаше Фрийз Поп - контейнер с формата на тубичка със замразена яркосиня течност, произведена от Суизълс, а аз ядох Уолс Туистър. Нашата тригодишна Лайра получи огромна топка сладолед от шамфъстък на марката Хакни Джелато. Нейната едногодишна сестра Саша успя да близне по няколко пъти от сладоледа на всеки от нас.
Лайра срещна двама нейни приятели и седна под палещото слънце със сладоледа си да си говори с тях за всичко, за което си говорят тригодишните, преди да отиде да играе на люлките. Докато тичаше, ми подаде сладоледа си. Беше повече или по-малко недокоснат, перфектна блестяща зелена топка от шамфъстък. Отне ми малко време да осъзная, че това е странно. Как все още беше топка? Външната страна на чашката всъщност беше топла на допир. Защо не се беше разтопил сладоледът? Опитах една лъжичка - беше хладка желатинова пяна. Нещо беше попречило на сладоледа да се разтопи. Разгледах съставките онлайн: прясно мляко, захар, паста от шамфъстък (шамфъстък Бронте 4%, бадеми 2%, захар, соев протеин, соев лецитин, кокосово масло, слънчогледово масло, хлорофил, естествени аромати, включително лимон), декстроза, прясна двойна сметана, глюкоза, обезмаслено мляко на прах, стабилизатори (гума от рожков, гума гуар, карагенан), емулгатор (моно- и диглицериди на мастни киселини), морска сол Малдон. Стабилизатори, емулгатори, гуми, лецитин, глюкоза, редица различни масла... това са отличителните белези на ултрапреработената храна. Определението (което е дълго и което ще разгледам подробно в следващата глава) включва много повече от присъствието на добавки, но запомнете, че наличието на съставки, които не се намират във вашата кухня, е един от признаците, че храната е ултрапреработена. Както ще видим по-нататък, други аспекти на обработката на храната са също толкова, ако не и по-важни от добавките, когато става дума за въздействието върху човешкото тяло. Хакни Джелато не са единствените, които използват тези видове съставки - те са почти универсални в сладоледа, който купувате в магазините, но обикновено не се срещат във вашата кухня. Не разбрах точно защо всички те са необходими от гледна точка на производителя. Не би ли било по-просто и по-евтино да се използват по-малко съставки?
За да се опитам да разбера защо ултрапреработената храна се произвежда по начина, по който се произвежда, и защо е толкова повсеместна, си уредих среща с човек на име Пол Харт. Пол е вътрешен за хранително-вкусовата промишленост човек. След училище той изкарва стаж в Юниливър и остава в компанията повече от двайсет години, като първо се обучава за биохимик, а след това започва да проектира системи за производство на храна. Знае почти всичко за УПХ и за индустрията, която произвежда тези храни. Освен това е и колоритен образ: "Работех в голямата хранителна индустрия като момче, а после и като мъж. Твърде стар съм сега, за да умра млад!" Речта на Пол е изпъстрена с реплики като горната, цитати, афоризми, които изглеждат като прекия път към по-дълбоки размисли. Сякаш мозъкът му работи по-бързо, отколкото устата му може да говори, така че той трябва да сведе всичко до минималния брой думи (въпреки че все пак думите са доста). Да задаваш въпроси на Пол е като да отпушваш бутилка под напрежение. Когато го попитах дали може да поговорим, той ми изпрати бриф от пет страници.
Срещнах се с Пол и съпругата му Шарън в Макдоналдс на Пентънвил Роуд в Лондон. Той току-що се беше завърнал от огромното търговско изложение Фуд Ингридиънтс Юръп във Франкфурт, извади купища литература на компании, които произвеждат съставки, за които никога не бях чувал, и ги разпръсна по цялата лепкава пластмасова маса: "Веществено доказателство А. О, боже. Това е ужасно. По дяволите! Вижте тази снимка на кисело мляко." Пол ми показа етикет с екстравагантни твърдения за наличие на пребиотици, пробиотици и омега-3 и обясни, че киселото мляко не е нищо повече от средство да се изтъкнат тези други съставки: "Вие примамвате потребителите на базата на това, че някакъв дефект в диетата им ще бъде коригиран чрез поглъщане на кисело мляко, пълно с добавки." Разговорите с Пол могат да станат приятно озадачаващи, макар и неразбираеми. Но киселото мляко ми се стори добър преход да попитам защо сладоледът на Лайра не се беше разтопил. "Крис, можем да използваме сладоледа като пример, за да обясним почти всичко за УПХ", каза ми той.
Това звучеше идеално. Тръгнахме да се разхождаме от Макдоналдс по Риджънтс Канал, до гарата, където Шарън и Пол трябваше да хванат влака си за вкъщи. Те са женени от четирийсет години. Забавно е да бъдеш с тях, те все още се интересуват от идеите на другия. Шарън е пенсионирана медицинска сестра. Тя услужливо ми обясни неща, които предизвикаха объркване у мен. Наистина беше идеалната обстановка да навлезем в темата за сладоледа... така че Пол започна да говори за конференция, посветена на тортилята, на която той беше присъствал. "Една компания шеговито се похвали, че продуктите им са си направо за балсамиране, а срокът на годност няма край", каза той. Сигурно изглеждах ужасѐн, защото той бързо обясни: "Всички бяха възхитени!"
Вървяхме покрай канала, като минавахме под и над малки мостове и избягвахме велосипедисти. Палещото слънце ми даде шанс да се върна на темата за сладоледа. Докато водех Шарън и Пол из Лондон, като им посочвах местните забележителности, Пол ме водеше през темата за сладоледа. Бях разгледал сладоледите в кварталния супермаркет от веригата Теско и в почти всички имаше ксантанова гума, гума гуар, емулгатори и глицерин. Попитах Пол може ли да обясни защо. "Всичко е въпрос на цена и разходи. Тези съставки спестяват пари."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
