Сделката

Сделката Веска Дучева Времетраене: 0:48 мин. Твоят път към здравословен живот. Основата Времетраене: 1:03 мин. Крила от звездна светлина Алисън Сафт Времетраене: 1:05 мин. Бойните знамена на българската армия 1876 - 1881 Асен Павлов Времетраене: 0:55 мин. Джаз досиета Фиона Вийч Смит Времетраене: 1:06 мин. Митология Времетраене: 0:58 мин. Всичко или нищо Дженифър Лин Барнс Времетраене: 0:54 мин. Кодът на успеха Аманда Деуинтър Времетраене: 0:52 мин. С обич, мама Илиана Зандър Времетраене: 0:54 мин. Галактическа империя Айзък Азимов Времетраене: 1:03 мин. Добрата сестра Сали Хепуърт Времетраене: 1:01 мин.

"Едва ли има друга книга, която по-добре да изразява същността на д-р Веска Дучева и да демонстрира силата на писателския ѝ талант. Логично, предвид че романът като жанр дава най-широки възможности за разгръщане и работа със словото. А тук, в Сделката, в това нейно второ, преработено и допълнено издание, разгръщането е наистина мащабно. Авторът ни запознава изключително увлекателно със своите герои - лекари, медицински сестри, престъпници, изгубили човешкото си лице, обикновени хора, бедни, богати, извратени, сираци, различни, галеници на съдбата и... с онези от тях, които търсят сделката на живота си, сделката за щастие, сделката с дявола... и заплащат цената ѝ тъкмо с живота си. Проследяваме цели пет сюжетни линии, които по виртуозен начин достигат своите развръзка и кулминация и същевременно имат и категорично криминален оттенък, но и чисто хуманистично звучене. Читателят страда и живее с героите на Веска Дучева, смее се на абсурдните ситуации, в които попадат, страхува се в рисковите моменти и плаче при тъжния край. И въпреки че авторовата история е само фикция, романът е изключително близо до света, в който живеем, до литературните пространства на реализма, защото под плавното течение на интересното повествование се крият подводните камъни на големите житейски въпроси - що е щастие, защо няма справедливост в живота, къде е тънката граница между божествено и човешко, има ли тежест Хипократовата клетва, кое е грях, какво е престъпление, къде изчезнаха ценностите, колко струва човешкият живот... Открийте вашите отговори сред тези страници, това е Сделката, която ви предлагам. И тя няма цена."
Ива Спиридонова

Веска Дучева вече е доказан майстор в разказването на истории. Тя не просто пише, а създава нови светове, животи и пълнокръвни персонажи сякаш с магическа пръчка. Сделката е още едно вълнуващо пътуване из вселената на нейния необятен талант!

"Слънцето изскочи зад хоризонта умислено и студено. За кратко увисна над искрящите води на морето, сякаш се колебаеше дали да продължи пътя си, или да изчака разбуждането на огромния град, потънал в сън след поредната изпълнена с убийства, грабежи и наркотици нощ. Утрото скриваше грозното лице на нощния живот зад слънчевата завеса и изваждаше на витрината затрупаните с мръсотия улици, мизерията и смазващата нервите шумотевица.

В покрайнините на града, в съседство с циганската махала се гушеше малко кварталче, все още непогълнато от строителната вълна, изпълнено с малки къщички, опасани с кокетни дворчета и тихи, на места все още неасфалтирани, улички. Кварталчето приличаше на декор от филм за миналия век. В него имаше едно магазинче, училище, в което учениците учеха до седми клас и дом за деца без родители. Това тихо местенце оцеляваше благодарение на противоречията между многобройните собственици, които отказваха да се разделят с няколкото стайчета и парчето земя около тях, които притежаваха и посрещаха скептично всичко ново, което можеше да промени бита им. Къщичките се различаваха помежду си главно по степента на занемареност, но имаше и такива с добре поддържани дворчета и градини.

Недалеч от от това място белееше фасадата на болницата Св. Макарий, разположена край малко площадче, зад което се гушеше районното полицейско управление. По уличките се виждаха колите на стопаните, стари трошки, паркирани по тесните тротоарчета пред къщите. Цареше тишина, която се нарушаваше единствено от нечия ругатня или пореден разразил се междусъседски скандал.

На запад, в циганската махала почти денонощно звучеше музика и весели тълпи изпълваха улиците. Повечето от къщите тук бяха невзрачни и струпани на случаен принцип, вероятно незаконни, но по покривите стърчаха всевъзможни антени, а пред вратите паркираха нови, лъскави возила. Къщите в кварталчето, повечето почти столетници, бяха малки, но масивни, а някои доста добре поддържани. Ново строителство нямаше, освен отделни пристройки, предназначени да приютят членовете на разрасналата се фамилия.

В дъното на едно от дворчетата в тихото кварталче се отвори врата. Появи се възрастна жена облечена с тъмни дрипави дрехи и, пристъпвайки изключително внимателно, започна да се разхожда напред-назад по дворчето. Жената правеше това всяка сутрин, защото докторът ѝ бе казал, че движението е най-доброто, при това безплатно лекарство за костите и сърцето. Това автоматично го превърна в приоритет за бабичката, чието семейство страдаше от хронично безпаричие. В дворчето живееше още едно семейство в малко по-добро материално положение, защото бе получило три стаи в наследство от дедите си. Освен това двама от фамилията имаха средно образование – факт, който им даваше основание да определят правилата на поведение в дворчето.

– Пенке, ти много отрано подкара гимнастиката! - загледа я добре облечена, с интригантски вид жена на същата възраст, представител на по-заможното семейство.

Пенка се сви и не отговори. Семейството ѝ обитаваше сутерена на къщата. Малко антренце и две преходни едно в друго мухлясали стайчета, натъпкани с разнебитени стари мебели, олющени и занемарени. В тези стаи баба Пенка живееше със сина си Димитър Цолов, снахата Кица Цолова и внучката Цона. Двете семейства, които се явяваха съсобственици на малката къщичка воюваха постоянно помежду си по всякакви поводи и си нанасяха взаимни обиди. Цолови наричаха Стоянови курви и откачалници, защото считаха, че са откачили от учене докато завършат средното образование, а Стоянови наричаха Цолови селяндури и алкохолици. Реално погледнато, всички определения напълно отговаряха на действителността.

Забързана за работа, на двора изскочи снахата Кица Цолова. Ниска, набита, с голям корем и задник, гърди, гуша, абе... всичко си имаше жената. Здрава работа! Когато върви, земята трепери под краката ѝ. Като добавка към външността си, Кица имаше скандалджийски нрав и изключително силен глас. Когато викнеше да се кара чуваше целият квартал.

– Хайде, хайде, че бързам! - блъсна с рамо комшийката си Петранка, за да я отстрани от пътя си и въпреки масивното си телосложение, зачевръсти по улицата.
– Ами, да става по-рано снаха ти, че да не закъснява - заяде се Петранка и баба Пенка побърза да се прибере вкъщи.

Сутеренчето приличаше повече на мазе. Най-вероятно това е била първоначалната му функция при построяването на къщата. С нарастване броя на наследниците мазето се трансформирало в жилище, а в дясната страна на двора върху отреденото за градинка място, бяха струпани две дървени бараки, пълни с различни необходими за бита на семействата вещи. В жилището никога не проникваше слънце, а по стените редовно избиваха влажни, сиви петна.
Във външната стая имаше маса, две грозни легла, покрити с дрипи и малко бюфетче. На едното легло спеше момиченце на около седем-осем години.

– Хайде, Цоне, ставай да учиш. Следобед си на училище - наведе се баба Пенка.

Малката отвори очи и я изгледа с открита неприязън. Старата пречеше на семейството с присъствието си. Заемаше място в и без това тясното жилище и хабеше храната. От вътрешната стаичка долетя звън на съборена върху дъските бутилка, последван от сочна ругатня. На вратата се показа раздърпан, рошав мъж, явно нощувал без да разсъблича дрехите си, махмурлия от вчерашното пиянство.
– Къде са ми цигарите? - изръмжа към майка си Пенка.
Бабата се втурна към малкото бюфетче и измъкна от витринката смачкано пакетче цигари.
– Ей ги, Митьо, заповядай! - протегна се угоднически.

Детето се сви плахо в креватчето, но мъжът отмина към сервизните помещения без да го удостои с поглед. Той не можеше да прости на жена си Кица, че му роди момиче и не обръщаше внимание на дъщеричката си. Бащинството му се изразяваше в някой и друг шамар, съпроводен с псувня или налагане на различни наказания. Имаше навик да възпитава детето когато седнат да се хранят край масата. Втренчваше кръвясалите си от постоянното пиене очи в Цона и започваше да я тормози. Тормозът имаше определена градация и когато достигнеше степен, която не можеше да понесе, Цона напускаше трапезата и отиваше да реве във вътрешната стая. Никой не я връщаше обратно и семейството спокойно довършваше храната си.

Димитър имаше слабост към алкохола и най-вече към ракията. Успяваше да изпие по два-три литра ракия дневно, плюс бира, вино и каквото още намери. Ракията обаче оставаше основната му страст. Тази негова страст водеше до страховити семейни скандали с половинката му в живота Кица или Кичона, както предпочиташе да я наричат за по-изискано. С наднормено тегло и много силен глас, родена скандалджийка и побойница, Кица не пропускаше ден без да устрои панаир на съпруга си. Той от своя страна я наблюдаваше нагло и напук се наливаше още повече с ракия направо от шишето.
– Да пукнеш дано, пияницо! - извиваше глас Кица. – Как не те е срам от детето?

После гласът ѝ започваше да трепери заедно с дебелата гуша и влизаха в действие сълзите. Димитър не обръщаше внимание, просто излизаше да се донапие някъде на спокойствие. Късно вечер няколко приятели, не толкова пияни колкото него, успяваха да го домъкнат до дома, провлачваха го покрай онемялата от гняв Кица и го тръшваха на леглото. Спеше така, с дрехите до сутринта, когато отново започваха скандалите. В тази обстановка Цона учеше седнала където намери. Димитър Цолов работеше като пазач в моргата на болница Св. Макарий. Факт, който караше Кица да се чувства особено специална и значима.
– Трябва да питате моя Митьо - казваше при всеки свързан със здравето проблем. – Той нали там работи... Между докторята...
Желаещите обаче можеха да го питат ако го намерят трезвен, което се случваше рядко.

Цона се вдигна от леглото с нежелание. Мразеше училището. Поради липса на условия ходеше мръсна и недобре облечена. Почти винаги беше гладна, а през зимата зъзнеше, навлякла старите дрешки. Не винаги разбираше материала, който учеха. Няколко пъти донесе слаби оценки и учителката намекна, че има нужда от специализирана помощ, което доведе Кица до ярост. Облещи очи, гушата ѝ се изду страховито и започна да крещи. Крясъците завършиха с бой и затваряне в бараката, в която държаха дърва, бъчвите на Димитър и разни непотребни вехтории. След едно такова пребиваване детето започна да заеква, но това не впечатли никого в семейството.

– Как така неразбрала? - крещеше Кица. – То да не е математика, че да не може да разбере. По история и география какво не може да разбере? Един хубав бой и ще се оправят всичките ѝ проблеми."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg