"Второто издание на книгата на проф. Делчо Порязов "Погромът над тракийските българи през 1913 г. Разорение и етническо изтребление" излиза във връзка със 100-годишнината от Балканските войни (1912–1913). Книгата се посвещава и на 150-ата годишнина от рождението на акад. Любомир Милетич – подпредседател (1911–1925) и председател (1926–1937) на БАН. По свой почин, "ръководен главно от дълбоко чувство на братско състрадание" към съдбата на тракийските българи, той провежда лична анкета. Събран и анализиран е огромен емпиричен материал. При това, както подчертава акад. Милетич, "всички данни ... |
|
|
През май 1913 г. стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление.
Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна, но някак си остава в сянката на Първата национална катастрофа.
Пет години по-късно книгата на проф. Любомир Милетич "Разорението на ... |
|
|
Идентифицирането на мерки за справяне с демографските проблеми и тяхното прилагане е целенасочената дейност на държавата, отразяваща възгледите на правителствения орган в областта на демографското развитие и има за цел формирането на желания тип възпроизводство на населението.
Този вид дейност в България е основно ориентирана в три основни линии:
фокусиране на подобряването на коефициента на плодовитост;
намаляване на смъртността;
териториалното преразпределение на населението, което влияе върху механичния растеж.
На базата на анализа може да се каже, че в България през разглеждания период са били предприети ... |
|
|
Книгата е посветена на възникването и развитието на тракийския въпрос и на организираното тракийско движение, което води началото си от злополучния Берлински конгрес от 1878 г. На основата главно на архивни документи и материали се разкрива многообразието във формите и методите на борба, величието на духа и волята за победа по време на Илинденско-Преображенското въстание и освободителната Балканска война, а също така и на изпитанията, свързани с пораженията, геноцида, жестоката съдба и бежанските неволи на тракийските българи.
Много поколения тракийци живяха и завършиха земния си път с неосъществените мечти за по-добър ... |
|
|
"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си.
Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното ... |
|
|
Този учебен труд под заглавието "Класици за социалната педагогика", е съобразен както със съдържанието на програмата за учебната дисциплина "История на социалната педагогика" (ІІІ курс, V семестър) на специалността "Социална педагогика" от педагогическите факултети, така и с вече усвоените знания (още в І курс) по история на педагогиката (І семестър) и история на българското образование (ІІ семестър). Съответно неговото съдържание е съчетано И с изучаването на по-рано издадената в екип с Н. Кръстева учебна книга "История на социалната педагогика" (2008) - двете помагала са общ ... |
|
|
Подходи, методи, организация. Проблеми и нови решения. ... В колективната монография са представени резултатите от многоаспектен анализ на теорията и практиката на емпиричните социални и социологически изследвания у нас и в чужбина през последните години. Търсени са нови тенденции и очертаващи се преориентации от широкомащабни изследвания към такива с по-малки мащаби, като използване на фокус групи, типологични групи и отделни случаи. Изясняват се методологическите и методическите възможности на редица "качествени" методи за набиране на първичната информация, като дълбочинно интервю, свободна беседа, интервю с ... |
|
|
Пронатализъм и социална политик. ... Главният акцент в изследването е поставен върху взаимовръзката между демографските промени в България след 1990 г. и трансформациите в системата на социалната защита с акцент върху политиките, насочени към семейството и раждаемостта. Идеята е да се проследи как се преплитат социално-политически елементи от типологията на трите модела на държавата на благоденствието (по Г. Еспинг-Андерсен) в общия европейски социален модел, който страната се опитва да следва в периода след края на социализма, и как амбивалентното съчетаване на тези елементи поражда доминиращите визии за справянето с ... |
|
|
Семейството и отношенията между поколенията са обект на изследване от множество научни дисциплини поради големия брой разностранни аспекти на тази основна единица на обществената система. Настоящият сборник е израз на усилията на Института за изследване на населението и човека при БАН да приложи интердисциплинарен подход за улавяне на цялостна картина и очертаване на съвременните тенденции в развитието на семейната институция у нас. В него са събрани и подредени по тематични направления докладите от проведената в София на 17 - 18 октомври 2012 г. научна конференция "Семейство и солидарност между поколенията". ... |
|
|
Сред сериозните проблеми, с които педагогическата наука се старае да се пребори, е и такъв, свързан с нарастващата агресивност сред младите хора в нашата страна. Това тревожно явление, което се проявява дори от началните класове и най-често - при настъпването на пубертета, тревожи сериозно развитието на младото поколение, на което предстои да приеме или да разрушава ценностите, изградени от нас - техните родители и възпитатели.
Едно от средствата, което е във възможностите на педагозите - учители, възпитатели, университетски преподаватели, е по-голямото внимание върху превантивната дейност. Именно тези възпитатели, ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Представен е анализ на богат емпиричен материал, събран чрез периодични авторови изследвания на агресивното поведение, на неговите социални и личностни детерминанти. Проследяват се промените в нагласи и готовност към агресивност както на индивидуално, така и на социалногрупово, надиндивидуално равнище. Предложени са обобщени изводи за агресивността, придобила през последните десет години от столетието ролята и мащаба на масово социалнопсихично явление. Разгледани са толерантността към насилие, стремежът към реванш, към отмъщение и злопаметността, както и масовите представи сред българите за съдържащото се насилие и ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
