Въпреки всички трудности от житейски характер, книгата на Бицилли е написана на абсолютно съвременно научно равнище, на основата на историческата и теоретична традиция на Изтока и Запада, включително на най-новите изследвания по тези въпроси. В "Очерки . . ." Петър Бицилли не се определя сам като привърженик на кое да е философско течение. В немногото изследвания и спомени за него това също не е направено. Единствен неговият ученик проф. Гандев в статия с юбилеен характер не без уговорки го причислява към неохегелианството (Хр. Гандев. Петър Михайлович Бицилли. - Векове, 1980, № 2, с. 71). Вярно е, че той е по-близък до романтичното, отколкото до позитивистичното разбиране на историята, че цени извънредно много Хегел и го смята за гениален историк. Близък е до известна степен на разбиранията на неохегелианците Б. Кроче и Джантиле, но в същото време е толкова критичен към тяхното разбиране на основния въпрос за историческото познание и за същността на историята, че трудно можем да го причислим към това философско течение.
Истината е, че Бицилли в цялата си книга и във всички въпроси, които засяга, се опира на теоретичните достижения и на Хегел и на Хердер, на Маркс, Кроче, Бергсон, Трелч, Шелинг, Ранке, Мишле, Ренан, Момзен и много други известни и изтъкнати "гениални", както често казва Бицилли, историци и теоретици на историята - просветители, романтици, познтивисти или марксисти материалисти.
Проблемите, които занимават Бицилли на страниците на неговото фундаментално теоретично изследване, са, може да се каже, вечни. Те винаги са вълнували учените хуманитаристи и особено историците и в далечното минало, когато историята се създава като наука, вълнуват ги сега, а сигурно е, че ще ги вълнуват и занапред. Те са били и ще бъдат винаги актуални, защото границите на познанието се разширяват, изменят, усложняват и този жив процес винаги ще търси адекватни на себе си теоретични обяснения. Това са проблемите за смисъла на историята, за пределите на човешкия универсум, за отношението между история и изкуство, за обективното и субективното в методологичните подходи, за съотношението между конкретното изследване и възможностите и необходимостта от исторически синтез и т. н.
Когато определя границите на своето изследване, Бицилли отделя много внимание и място на проблема за съотношението между философия и теория на историята. Той е категоричен, че съвременният етап в развитието на историческата наука отхвърля необходимостта от "философия", от търсене на смисъл на историята отвън, извън самата историческа наука. Тази наука сама поставя и решава своите теоретични проблеми.
Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
