Безразсъден

След години на изневери и предателства д-р Уинтър Хамилтън най-накрая се осмелява да напусне неверния си съпруг. Заминава за Честнът Спрингс, за да работи в местната болница и да е по-близо до сестра си, Самър, с която са отчуждени, но се опитват да намерят път една към друга.

Уинтър среща ездача на бикове Тео Силва на една бензиностанция на път за ранчото Кладенецът на желанията и не може да откъсне очи от него. Той е толкова предизвикателен и секси, че тя мигновено забравя за решимостта си да избягва мъжете. Оказват се един срещу друг на вечерята в ранчото и Уинтър научава, че на Тео му се носи славата на плейбой. И макар да разбира, че не може да му има доверие, не е в състояние да се контролира.

Двамата сключват сделка за една нощ, през която ще се отдадат на чувствата си без задръжки и без да казват на никого. Една вълнуваща нощ на изгарящо желание, неистова страст и премахнати бариери. Но дори и не предполагат, че тази нощ ще преобърне живота им, защото някои тайни не могат да останат скрити.

Книга четвърта от поредицата Честнът Спрингс на Елси Силвър.

"– Не мога да проумея защо изпитваш необходимост да работиш в тази мръсна малка болница в провинцията.
Някога смятах Роб за добър човек. Сега бях на друго мнение.
– Виж, Робърт - провлачено казах цялото му име, за да го ядосам, докато пъхах последния пуловер в претъпкания куфар. – Не съм сигурна дали си даваш сметка, но има хора, които живеят в тази страна и също се нуждаят от медицинска помощ.
Нямах представа защо събирам целия този багаж за толкова кратко време. В Честнът Спрингс обикновено живеех в спешното отделение или спях обута с клин в хотелската си стая през нощта.
– Благодаря за пояснението, Уинтър. - Хапливият му тон караше част от хората да изтръпнат. Но не и мен. Тъмната ми страна се гордееше изключително много от факта, че знаех точно как да вбеся съпруга си. Устните ми потрепнаха от усилието да потисна самодоволната си усмивка. – Но защо именно тази болница? Защо Честнът Спрингс? Постоянно ходиш там, без дори да ме уведомиш. Като се замисля... - Той потърка драматично брадата си и се облегна на касата на вратата на спалнята ми. – Дори не ме попита дали съм съгласен съпругата ми да приеме работата. Това не е най-разумният ход за кариерата ти.

Всеки път, когато хленчеше като дете, се улавях, че се чудя какво толкова привлекателно съм намирала някога у него. Не си спомнях кога трапчинката на брадата му ми стана противна. Но вече беше факт. Отметнатата с лек замах настрани косата, която не помръдваше дори под работещия вентилатор, в опит да се прави на мил и очарователен пред мен. Сега всичко това изглеждаше фалшиво. Както по-голямата част от живота ми с него. Не се съмнявах, че го правеше единствено защото беше прекалено суетен, за да си признае, че оплешивява. За мен нищо не можеше да съсипе мъжествеността така, както мъж, който непрекъснато се оплаква от съпруга, която държи на своята професионална независимост. Със същия успех можеше да тропне с крак и да избяга навън като сърдито малко дете. Посегнах към ципа и притиснах издутия капак на куфара.

– Не е ли забавно - подхванах с хладен, равен тон. – Струва ми се... че ти си последният човек, от когото бих поискала съвет за живота си. - Поемайки си дълбоко въздух, най-после успях да дръпна ципа, погледнах претъпкания куфар, сложих ръце на кръста и по устните ми се разля доволна усмивка.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това, Уинтър?
Начинът, по който изричаше името ми в края на всяко изречение, оставяше впечатлението, че се опитва да ми се скара. Шегаджия. Нямах намерение да се карам. Той живееше в блажено неведение за това какви усилия костваха на една млада лекарка да се ориентира в здравната система. Знаех, че ако позволя на мъже като слабохарактерния Роб да ме тъпчат постоянно, нямаше да имам никакъв шанс. А тази кариера беше единственото само мое нещо, което някога съм имала. Така че той да върви по дяволите.

Вдигнах едната си ръка и се загледах в занемарените нокти, опитвайки се да изглеждам отегчена от него. Докато му отговарях, се питах дали ще намеря добро място за маникюр в Честнът Спрингс:
– Не се прави на глупак. В комбинация с хленченето ти е доста отблъскващо.
Нямаше как да не се запитам защо все още бях омъжена. Досещах се защо преди смятах, че трябва да търпя. Но сега? Сега просто трябваше да се стегна и да го направя. Погледнах надолу към куфара, претъпкан така, сякаш заминавах за дълго, и се усъмних дали подсъзнанието ми криеше нещо, което аз не знаех.
– Внимавай с шибания си тон, когато говориш с мен - предупреди ме Роб.
Присвих очи към кожичките, които се опитвах да отхапя, и усетих как гневът бълбукаше у мен. Кипяща, гореща разтопена лава под хладната повърхност, очакваща само да изригне и да залее всичко. Но я потисках години наред. Нямаше да позволя доктор Роб Валънтайн да стане този, който ще я накара да избухне. Той не заслужаваше подобна енергия.

Погледнах го в далечния край на стаята. Моята стая, защото след като му заявих недвусмислено, че няма да спя повече в едно легло с него, вместо да се изнесе като истински джентълмен, бях отпратена в спалнята за гости. Въпреки че виновният беше той. Той беше причината да стигнем дотук. И най-лошото беше, че някога го обичах. Беше изцяло мой. Безопасно място, където да се приземя, след като израснах в това, което изглеждаше като семейна студена война. С него свалих гарда. Паднах адски лошо. Той разби сърцето ми много по-жестоко, отколкото бих позволила на другиго."
Из книгата

Елси Силвър постига световен успех с поредицата Честнът Спрингс, която се превръща в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със семейството си сред природата. Признава, че напоследък е привърженик на ставането в пет сутринта, за да изпие първото си кафе на спокойствие и необезпокоявано да се потопи в света на думите.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com