"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Нашето издателство предлага на читателя оригиналното издание, защото вярваме, че съвременните българи трябва да имат представа за автентичния текст на произведението. Ние сме убедени, че ограниченият, за съжаление, читателски кръг, който търси във "Веда Словена" определени послания, надхвърлящи националните интереси на една или друга страна по света, ще се справи с архаичния правопис и грешките, както и с онези „букви и знаци, които не са възприети от нормата на съвременния български език и поради това имат неясна ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. ... |
|
|
"Народ с хилядолетна история като българската, с толкова много етносови разклонения навред в два континента, народ, който независимо от обстоятелствата тачи и пази името и традициите си, е практически неунищожим. Петстотин години османска власт не заличиха от народната памет българското народностно име. Петстотин години руско господство не можаха да заличат българското самосъзнание на хиляди волжки българи. Повече от хиляда години българи на Апенините ползват българското име в качеството му на фамилно. След цели две хилядолетия римска, френска и германска зависимост, белгите съумяха да възвърнат своето име и ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
|
Иванка Йорданова Гергова е ст.н.с. I ст., д.изк. в Института за изкуствознание при БАН. Завършила е специалност "Изкуствознание" в НХА "Николай Павлович" в София. Докторската ѝ дисертация е на тема "Иконостасът в българските земи през XVI-XVIII в." (1985). Темата на дисертацията ѝ за научна степен Доктор на науките е "Култовете на българските светци през Възраждането" (2005). Занимава се с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската църква от периода на османската власт (XV-XIX в.) - дърворезба, живопис, архитектура, графика, въпроси на ... |
Книги 
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа 
