Където пеят раците на Дилия Оуенс - една от най-четените и най-търсени книга в Амазон, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати и с трогателния образ на малката Кая. Романът няма да остави и вас равнодушни, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати, с трогателния образ на малката Кая, изоставена съвсем невръстна първо от майка си, която си тръгва, без дори да се обърне, после от братята и сестрите си и накрая от баща си, несретника, който отмъщава на най-близките си за своите ... |
|
Вярваш ли в любовта? ... По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, написано от непознат на име Гарет. "Моя най-скъпа, Катрин - гласят първите редове - липсваш ми, любима, както винаги, но днес особено силно, защото океанът ми пее за теб и песента му е за живота, който имахме..."За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия ѝ съпруг, е заинтригувана: "Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?& ... |
|
В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите? "Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, ... |
|
Как да бъдем, да правим и да имаме всичко, което пожелаем?"Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!" Алберт Айнщайн Ади от малка безрезервно вярва, че животът ѝ ще е необикновен. Постепенно обаче, както се случва с всички нас, зацикля в рутината на ежедневието. Загубила връзка със себе си, Ади смята, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл. Ади осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е ... |
|
Преплитането на любовта и лъжите може да поквари и най-чистото сърце... Сега, когато вече е сред ловците на сенки, Теса най-накрая е в безопасност. Но тази сигурност се оказва краткотрайна, защото подмолни кръгове в Клейва кроят планове да отстранят Шарлот от ръководството на Института в Лондон. А без помощта на покровителката си, Теса би се превърнала в лесна плячка за мистериозния Магистър, който иска да използва способностите й за свои собствени зловещи цели. С помощта на обаятелния Уил и яростно отдадения Джем, Теса открива, че войната на Магистъра срещу ловците на сенки е дълбоко лична. За да разбулят тайните на ... |
|
Обичай ме навеки е творческият дебют на Виктория Милчева. Тя получава голямата награда от европейската асоциация за поезия Euro Poesie - Париж за стихотворението си С целувка нежна глътка вино да отпием."Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с целувка нежна глътка вино да отпием." Из С целувка нежна глътка вино да отпием ... |
|
Няма чист изход. В Тук няма място за старци големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на черния роман. Това е един обсебващ трилър с бързо и задъхано действие за войната, която обществото води само със себе си, и размисъл за любовта, кръвта и дълга, които изпълват живота ни и оформят съдбите ни. Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли - защото в новия свят вече няма място за старци. Кормак Маккарти е носител на наградата Пулицър за 2007 година за романа си Пътят и на ... |
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |