В книгата са събрани лични спомени на автора и някои факти, свързани с разработките, производството и износа на компютърни системи и устройства. Представени са данни за производството на някои системи и устройства, изнасяни в бившите социалистически страни. Дадени са кратки анализи на организацията на производството на изчислителна техника и биографични данни за Иван Попов и Любомир Илиев. Накратко е описано развитието на Националния учебен център по информатика, Института по микропроцесорна техника, Координационния център по информатика и изчислителна техника, Интернет и др.
Основната цел на това издание е да се предизвика интересът на широк кръг от конструктори и ръководители, които са преки участници в това перспективно направление, за да изготвят и публикуват цялостна и пълна картина за постиженията, когато България беше на едно от първите места по производство на електронни компоненти, компютърни комуникационни системи и устройства. Книгата е предназначена за всички, които се интересуват от развитието на електрониката и компютърната техника у нас.
Кирил Боянов е роден през 1935 г. в София. През 1958 г. завършва Висшия машинно- електротехнически институт (дн. ТУ)- София, специалност "Радиотехника". През 1996 г. получава степента "доктор", през 1975 г. защитава дисертация за степента "доктор на техническите науки" в Санктпетербургския електротехнически университет.През 1971 г. е избран за доцент, през 1973 - за ст.н.с. в БАН. От 1982 г. е ст.н.с. През 1989 г. е избран за чл.-кор., а през 2003- за академик на БАН. От 1995 г. е член на Международната академия по информатизация.
Води упражнения по теоретична и измервателна електротехника към ВМЕИ, чете лекции по електроника, измервания в радиотехниката, електронни изчислителни машини, компютърни мрежи към СУ "Св.
Кл. Охридски",
УНСС,
НБУ. Редовен професор е в Хелзинския технологичен университет (1999-2000 г) по компютърни мрежи. Ръководител е на катедра от 1971 до 1989 г. на Националния учебен център по информатика. Под негово ръководство са защитили 31 докторанти. Автор и съавтор е на 178 научни публикации, 36 книги и учебници, 23 авторски свидетелства, 30 научно-популярни статии, Участва като изпълнител и ръководител в 45 разработки с икономически ефект над 100 млн. лв. и в над 50 международни и национални проекти.
Заемал е редица отговорни длъжности: 1986-1992 г. директор на Института по микропроцесорна техника, 1993-1996 г. директор на КЦИИТ-БАН, от 2004 г. е директор на ИПОИ-БАН. Бил е член на редица научни и специализирани съвети при ВАК, зам.-председател на ВАК, член на Президиума на ВАК. Участва в международни и наши редколегии. Главен редактор е на сп. Information Technology and Control.Председател е на Браншовата камара по електронна промишленост и информатика (1991-1995 г.), на УНИКОМ-Б (1992-1999 г.) на БИОМ (2009 г.). В периода 1987-1991 г. е главен конструктор на България по персонални компютри. От 1961 г. е член на СУБ (гл. секретар- 1990 г.), от 1997 г. е представител на Р България в IFIP (член на УС 1998-2001 г.), а също така в ICCC, EARN, TERENA и други международни организации.
Носител е на международни (IFIP- Silver- core, IFIP Outstanding Service) и наши отличия (орден "Св. Св. Кирил и Методий" I ст., Академична награда за технически науки- БАН, Почетен знак "Марин Дринов" на лента, орден "Св. Св. Кирил и Методий" I ст.на лента и др.).