|
|
Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г. Иван Чалъков, Андрей Бунджулов, Иво Христов, Лиляна Деянова, Нина Николова, Д. Деянов, Т. Митев, Б. Славенков, Огн. Симеонов, Пл. Чипев, В. Стойнев, Ст. Фелиси
Изток - Запад
|
|
Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество, е последната битка между партийната и стопанската номенклатури. Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. "Осиротелите" държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украинските олигарси, ... |
|
Или как ДС вербува Георги Кьосеиванов ... През ранната есен на 2012-а проучвах поредната архивна единица от служебния архив на Първо главно управление на ДС, когато се натъкнах на следния пасаж: „Заслужена гордост будят у нас първите успехи в разузнавателната работа: изграждането на канали за проникване в съпределната територия, успешно внедряване на агентура в задгранични емигрантски организации, вербовката в Швейцария на бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и проваляне плановете на САЩ за създаване на българско задгранично правителство…” Краят на фразата ми подейства като удар от ток, защото до този момент ... |
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
Сборник от статии от научноизследователски семинар през 2012 г. Съставител: Наталия Христова. ... Включените в този сборник статии са резултат от научноизследователски семинар на департамент "Изкуствознание и история на културата" в НБУ, проведен през пролетния семестър на 2012 г. Обект на изследване са някои устойчиви прояви и характеристики на съвременното българско, политическо и публично пространство, които авторите търсят и извеждат. Проследяват се промените в интелектуалните позиции, разкриват се причините и начините на реконструиране на антологичното и мемоарното творчество, представят се видовете ... |
|
Американският анализатор от руски произход Владислав Зубок разисква интересите, амбициите, илюзиите, страховете и заблудите на кремълските водачи и елита на СССР по време на Студената война и ни предлага ясен поглед от страната на Съветския съюз към най-драматичния сблъсък на равнопоставени противници през XX век. Авторът използва наскоро декласифицирани архиви на Политбюро, кодирани телеграми, дневници, записани разговори, както и много други източници, за да стигне до заключението, че основните цели на Сталин и неговите наследници са били сигурността и властта. Открива и че съветските лидери са били спъвани от ... |
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и ... |