Корейското чудо халю: Как Южна Корея стана толкова популярна

От началото на XXI век Южна Корея се утвърждава като един от основните износители на културни продукти не само в Азия, но и по целия свят. Това само по себе си е подвиг, защото е в ярък контраст със ситуацията само няколко десетилетия по-рано. Японската окупация (1910 - 1945), разделянето на територията на Корейския полуостров на две (1948) и последвалата Корейска война (1950 - 1953) оставят дълбоки следи във всеки аспект от живота в Република Корея - икономиката е в колапс, политическата ситуация е нестабилна, държавата с десетилетия е силно зависима от международните помощи, които получава, а корейското общество усеща болезнена необходимост от самодоказване. Целенасочената държавна политика към укрепване и икономически растеж, базиран на развитието на тежката промишленост, дава резултат и днес Република Корея се нарежда на едно от водещите места в световната икономика. Международно признание за това е включването на страната в престижния Комитет за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през ноември 2009 г., с което Република Корея става първата страна, трансформирала се от бенефициент на международни помощи в дарител.

На фона на този впечатляващ икономически прогрес постепенно започва да се откроява и скокът, който прави южнокорейската развлекателна индустрия, чиито продукти започват да печелят фенове първоначално в страните от Източна и Югоизточна Азия, а впоследствие с помощта на интернет - и по целия свят. До този момент въпреки икономическите си успехи за много хора по света Република Корея представлява непозната и не особено привлекателна страна, системно асоциирана с картини от недалечното минало, като разруха, бедност и война. Съприкосновението със съвременната корейска филмова индустрия (в това число сериали и игрални филми) и със съвременната корейска поп музика обаче провокира интерес към Корея и нейната култура във всичките ѝ аспекти - феномен, който в зората си в края на 90^-те години на миналия век получава названието халю (корейска вълна).

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Въведение
Какво представлява халю

• Кратък преглед на историята на халю
• Халю 1.0
• Халю 2.0
• Халю 3.0
• Халю 4.0
• История на разпространението на халю в България
• Основни фактори, допринасящи за успеха на халю
• Глобализация и напредък в технологиите
• Специфики на халю продуктите
• Потребители
• Държавна подкрепа
• Ефекти на халю
• Нов имидж на Република Корея
• Разцвет на туризма в Република Корея
• Повишаване на интереса към изучаването на корейски език в чужбина

Ключови събития, свързани с еволюцията на южнокорейската културна външна политика

• Периодът от 1900 до 1988 г.
• Кабинетът на президента Ро Теу (1988 - 1993)
• Кабинетът на президента Ким Йонсам (1993 - 1998)
• Кабинетът на президента Ким Теджун (1998 - 2003)
• Кабинетът на президента Но Мухьон (2003 - 2008)
• Кабинетът на президента И Мьонбак (2008 - 2013)
• Кабинетът на президента Пак Кънхе (2013 - 2017)
• Кабинетът на президента Мун Джеин (2017 - 2022)

Водещи правителствени институции, свързани с южнокорейската културна външна политика

• Институции към Министерството на културата, спорта и туризма
• Корейска фондация за международен културен обмен (한국국제문화교류진흥원한국국제문화교류진흥원)
• Корейска агенция за културно и информационно обслужване (해외문화홍보원해외문화홍보원)
• Корейска агенция за креативно съдържание (한국콘텐츠진흥원한국콘텐츠진흥원)
• Фондация Седжонг (세종학당재단세종학당재단)
• Национален институт за корейски език (국립국어원국립국어원)
• Институт за превод на корейска литература (한국문학번역원한국문학번역원)
• Световна централа по таекуондо „Кукиуон“ (국기원국기원)
• Фондация за промотиране на таекуондо (태권도진흥재단태권도진흥재단)
• Институции към Министерството на външните работи
• Южнокорейски посолства
• Корейска фондация (한국국제교류재단한국국제교류재단)
• Корейска агенция за международно сътрудничество (한국국제협력단한국국제협력단)
• Институции към Министерството на образованието
• Национален институт за международно обучение (국립국제교육원국립국제교육원)
• Академия по кореистика (한국학중앙연구원한국학중앙연구원)

Заключение
Библиография
Медийни източници
Указател с цитираните имена