Мида

Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква... или може би привлича?

Мида е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата. Пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение - и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на пост-постмодернизъм, в която авторката експериментира с езика, а животът експериментира с героинята.

Как ще приключи всичко това? Читателят решава - романът има два края, оптимистичен и песимистичен. Какво би избрала Магда? И какво читателят?

Марта Джидо (р. 1981 г.) е полска писателка, сценаристка, режисьорка и журналистка. Завършва Държавното висше филмово, телевизионно и театрално училище Леон Шилер в Лодз. Авторка е на четири романа, от които Тръпка ѝ носи Наградата за литература на Европейския съюз през 2019 година. Джидо е и сценаристка на седем филма, два от които удостоени с награди. Мида (2005 г.) е първият ѝ роман.

Книгата е част от поредиците Europa и Съвременна европейска проза на издателство Колибри.

"Трети сигнал, четвърти, пети... абонатът е временно недостъпен, моля обадете се по-късно, дъ намбър ю ар траинг то рийч...
Първи сигнал, втори. Добър ден, обаждам се във връзка с обявата.
– Вече не е актуална - чувам в слушалката.
Първи сигнал...
– Ало...
– Добър ден, обаждам се във връзка с обявата.
– Моля, изпратете сивито си на адрес...
– Виждала ли си последната телефонна сметка, която получихме? - пита Матеуш.
Не отговарям. Правя се, че не съм чула.

– Аз съм подходяща кандидатка за позицията, която предлагате, знам три езика, завърших факултета по приложна лингвистика, тази година защитих магистърска теза, по време на следването си се занимавах с преводи от английски на полски за държавни институции, през две хиляди и втора година бях на едногодишен стаж в Париж. Как е по-добре да напиша, едногодишен стаж или едногодишен договор? Как мислиш?
– И без това няма да го прочетат. Никой не чете тези неща.
– Устойчива съм на стрес... няма смисъл, изречение като от хороскоп... справям се идеално в стресови ситуации... стресови или напрегнати? Вече ми се е запалила главата, как да напиша това? Ти как би го написал?
– Не знам. Дойде сметка за триста и шейсет. Преди месец беше двеста и двайсет.
– Не е възможно, опитах се да звъня по-малко...
Искам да работя във вашата фирма, защото... смятам... че мечтата ми е да работя във вашата фирма... Моята мечта, моята цел, не мисля за нищо друго... Наистина бих искала да работя в тази фирма, защото... понеже... съм човекът... съм човекът, когото търсите... Веднъж прочетох във вестника, че трябва да се напише, че съм човекът, когото търсят. Как мислиш?
– Напиши, че си на разположение.
На разположение съм. На разположение съм за външна и вътрешна употреба. Преди употреба прочетете листовката. "Листовки - безработни - 4 злоти на час". Виждам тази обява всеки ден. Листовки под вратата, в ръката ми, в джоба. Езикови училища, английски за три месеца, немски за две седмици, първи урок безплатно, last minute, Крит, Египет, Гърция, красиви плажове с красиви дами и красиви господа. Салони за масаж, интимност, дискретност за ВИП персони, голи мацки правят свирки зад чистачката на колата. Ще пусна малко музика в стаята си. Ще гледам как хората се прокрадват по улиците. Как изчезват от полезрението, за да не би по случайност някой да им пъхне листче в ръката. И даже можеш да изпиеш по пътя биричка, никой не те контролира, никаква отговорност с тези листовки, можеш да ги изхвърлиш на боклука.
– Не ставай глупава. Напиши какви са ти интересите.
– А кого го интересува това?

Интереси: обичам да работя в тесни помещения без прозорци. За предпочитане на компютър, зад бюро с купища класьори. Обичам да прекарвам вечерите и свободното си време, напъхвайки документи в тесни пластмасови джобове. Слагам всички факсове и фотокопия в тъмнозеления класьор, в светлозеления е кореспонденцията на шефа, а червеният класьор е за договорите със служителите на фирмата. Кафяво-жълтият съдържа платените фактури, лилаво-розовият - неплатени фактури, куриерската фирма за месец януари - деветнайсет хиляди злоти. Карминовият класьор съдържа всички граждански договори за хората, започнали работа от 1998 година. Ултрамариновият е за данъчните разплащания за питове, нитове, ватове, зусове, пикове, типове, випове, трикове и нервни тикове.

Класьорът в цвят сепия е за починалите, черният за скърбящите, белият за новородените. Възраст 24 години, семейно положение: самотна годеница на кариерист-работохолик, любовница на женен мъж, официално неомъжена, зодия Козирог. Груба, некултурна, със зависимости и увиснали цици.
Висше образование, четири написани между другото матури, една на мое име, три с цел допълнителна заработка, общо една петица и три четворки по полски, три по история. Обиколка на талията 64, бюст 87, ръст 165, тегло 58. С други думи, не особено добре сложена. Несъразмерно. Цвят на очите - кафяви, цвят на косата 0 странен, дължина на ноктите 0 къси, нелакирани, на места изгризани, крака обезкосмени, но с растящи тук-таме косъмчета, дълга, двойна линия на живота, прекъсната линия на сърцето, екаге, уесге, пекапе, абеце, есосес, емцетка - наред. Освен две неплатени глоби за возене без билет."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg