Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква... или може би привлича? Мида е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата. Пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение - и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на ... |
|
|
Какво крие стройно поднесената информация за живота на интелектуалка, посветила се на издателската кариера? Дар или проклятие е отреденото ѝ от съдбата откритие, до което ще я отведат професионалните търсения? За смъртта на Вероник Вербрюген, чието тяло е открито в Севените, едва ли щеше да се пише, ако жертвата не беше спечелила признание парижка издателка. Жената с призрачна красота, обичана в живота, но и след смъртта, ще остане неподелена между двама любящи мъже, които, редом с дъщеря ѝ, ще продължат в нейно име по лъкатушните пътеки на духовната реалност, в която всички пребъдваме. С деликатен замах ... |
|
|
В неназован крайбрежен град майка на семейство, избягало от война в неназована страна, търси изчезналата си дъщеря, търси я, докато, изгубила надежда и обезумяла от скръб, не се хвърля в океана. Свидетел на самоубийството ѝ става друга жена, която малко по-късно научава, че бебето, което очаква, е мъртво. Докато лежи в болницата, отказвайки да бъде подложена на принудително раждане, жената си спомня живота си, своя и на семейството си, избягало от война в неназована страна. Сингулярност е книга за загубата - на родина, на език, на идентичност. Книга, в която съдбата е запратила две жени в символична черна дупка, в ... |
|
|
Костя е обикновен украинец, продукт на нашето време. Политиката и протестите на Майдана слабо го интересуват. Но подзаглавието на романа Homo Compatiens - човекът, който състрадава, подсказва: главният герой няма да може да остане в зоната си на комфорт. Защото Костя има един недъг - или може би дарба: той съпреживява болките и вълненията на другия. Той ще преживее далечни войни и революции като свои, за да се върне накрая към революцията в Украйна и да направи своя избор, осъзнал, че съчувствието, което те подтиква да действаш, е единственото, което оправдава самото съществуване на съчувствието, осъзнал, че в нашия ... |
|
|
Един ден от живота на 35-годишен адвокат от съвременното изгубено поколение - с горчив хумор и самоирония, на фона на политическата и социалната криза в Гърция, героят поднася изкусна плетеница от реминисценции и ретроспекции, размисли и прозрения, лутания в професионален и интимен план, в търсене на истинската си същност. Нижат се трудни взаимоотношения с родителите, сложни връзки с две жени, дело за измама на клиентка от салон за красота и един фатален край... Двайсет и четири часа, побрали отминалите дни, времето като вместилище на живота, защото, продължава Филип Ларкин, "Къде ще живеем, / ако липсваха дните?& ... |
|
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
|
Какво е да разкажеш живота си количествено? Това е въпросът, който разнищва тази книга. Шарли Делуар - едновременно автор и главен герой - винаги е питал за всичко. Когато открил, докато чел една статистика, че на земята има 200 000 диви вълци срещу 400 милиона домашни кучета, той си задал нов въпрос: дали простите цифри дават ясна представа за това, какво става с нашия свят, дали статистиките биха могли да осветлят и собственото му съществуване? Да кажат кой е бил и какъв е в момента на своите 44 години? Като се опитва да представи графично вътрешния и социалния си живот, Шарли Делуар създава нов вид биография: тази, ... |
|
|
Урокът на лунатика е роман от жанра автофикция, в който с майсторски усет за преплитането между художествената измислица и личните спомени Фредерико Педрейра се завръща към годините на ранното си детство и на обучението си във Великобритания. От първо лице единствено число, от името на лунатика, както сам се нарича, Педрейра странства из стаите на зелената къща на любимите си, ала необратимо остаряващи баба и дядо, по плажовете от незабравимите летни ваканции за ръка със свидни лели, на презокеански пътешествия с непрестанно очакваната майка стюардеса и на семейни почивки с угрижения баща, из коридорите на познанието в ... |
|
|
След смъртта на майка си Полин се завръща в семейната ферма, където я чака наследство от триста пилета. Пилета, за които трябва да се грижи, но трябва и да убие и продаде. Привързана към своите пернати, всяко със своето име и индивидуалност, Полин решава да им отдаде посмъртно почит с кратък разказ за живота им. И така, към вакуумираната опаковка на пилето за продан, се добавя неговата ръкописна биография-епитафия. Посрещната с неприязън и подигравки от местните жители, идеята допада на предприемчивия Фернан, развива се, придобива внушителни размери и се изплъзва от контрола на Полин... Родеещ се с психологическия трилър, ... |
|
|
Еми Абрахамсон разказва в романа си Как да се влюбиш в мъж, който живее в храст невероятна и действително случила се история. Във Виена образованата Юлия преподава английски на безработни австрийци и мечтае да напише страхотен и оригинален роман, а бездомният алкохолик Бен, небръснат, немит и вмирисан, живее в храст в градския парк. Един ден той сяда на пейката до нея и я пита колко е часът."Поглеждам към уличния часовник, който е точно пред нас. – Седем без десет - отговарям и хвърлям бърз поглед към човека. Същевременно усещам, че ще ме пита още нещо. – Как се казваш? - чувам след точно половин минута. – Юлия - ... |
