Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга - от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне ... |
|
В тази книга, сякаш сравняваща родината на автора Джеф Шинкер с многоезичната ситуация във Вавилонската кула, авторът сблъсква читателите с ексцесиите и перверзиите в сферата на труда и междучовешките отношения в неолибералния свят. Образите на безработни, измамници, интелектуалци и чиновници се размиват в мъглявината на реалността, в която истина и фикция са здраво слепени. Редувайки четирите езика, шестнайсет персонажа, въвлечени в тази реалност и осъзнали нейната нелепост, саботират живота си и живота на другите и изживяват епизоди, в които всеки ще открие, че не е на мястото си. Саботаж е книга експеримент, книга ... |
|
Какво крие стройно поднесената информация за живота на интелектуалка, посветила се на издателската кариера? Дар или проклятие е отреденото ѝ от съдбата откритие, до което ще я отведат професионалните търсения? За смъртта на Вероник Вербрюген, чието тяло е открито в Севените, едва ли щеше да се пише, ако жертвата не беше спечелила признание парижка издателка. Жената с призрачна красота, обичана в живота, но и след смъртта, ще остане неподелена между двама любящи мъже, които, редом с дъщеря ѝ, ще продължат в нейно име по лъкатушните пътеки на духовната реалност, в която всички пребъдваме. С деликатен замах ... |
|
Омъжена жена прочита във вестника съобщение за внезапната смърт на стар свой любовник и се отдава на спомени за миналото. Двойка на средна възраст заминава на дългопланирано пътуване до Гранд каньон с надеждата далече от дома да успеят да запълнят тишината помежду си. Години след раздялата им мъж вижда любовта на живота си в далечината и не знае дали да се скрие, или да отиде при нея. В Любов, или нещо друго са поместени пет разказа, обединени от вечната тема за любовта и нейните нетърсени проявления - любов, която се отклонява от нормалното, разрушителна любов, любов, която сме загубили и не можем да забравим... Това е ... |
|
Костя е обикновен украинец, продукт на нашето време. Политиката и протестите на Майдана слабо го интересуват. Но подзаглавието на романа Homo Compatiens - човекът, който състрадава, подсказва: главният герой няма да може да остане в зоната си на комфорт. Защото Костя има един недъг - или може би дарба: той съпреживява болките и вълненията на другия. Той ще преживее далечни войни и революции като свои, за да се върне накрая към революцията в Украйна и да направи своя избор, осъзнал, че съчувствието, което те подтиква да действаш, е единственото, което оправдава самото съществуване на съчувствието, осъзнал, че в нашия ... |
|
Един ден от живота на 35-годишен адвокат от съвременното изгубено поколение - с горчив хумор и самоирония, на фона на политическата и социалната криза в Гърция, героят поднася изкусна плетеница от реминисценции и ретроспекции, размисли и прозрения, лутания в професионален и интимен план, в търсене на истинската си същност. Нижат се трудни взаимоотношения с родителите, сложни връзки с две жени, дело за измама на клиентка от салон за красота и един фатален край... Двайсет и четири часа, побрали отминалите дни, времето като вместилище на живота, защото, продължава Филип Ларкин, "Къде ще живеем, / ако липсваха дните? ... |
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
Урокът на лунатика е роман от жанра автофикция, в който с майсторски усет за преплитането между художествената измислица и личните спомени Фредерико Педрейра се завръща към годините на ранното си детство и на обучението си във Великобритания. От първо лице единствено число, от името на лунатика, както сам се нарича, Педрейра странства из стаите на зелената къща на любимите си, ала необратимо остаряващи баба и дядо, по плажовете от незабравимите летни ваканции за ръка със свидни лели, на презокеански пътешествия с непрестанно очакваната майка стюардеса и на семейни почивки с угрижения баща, из коридорите на познанието в ... |
|
След смъртта на майка си Полин се завръща в семейната ферма, където я чака наследство от триста пилета. Пилета, за които трябва да се грижи, но трябва и да убие и продаде. Привързана към своите пернати, всяко със своето име и индивидуалност, Полин решава да им отдаде посмъртно почит с кратък разказ за живота им. И така, към вакуумираната опаковка на пилето за продан, се добавя неговата ръкописна биография-епитафия. Посрещната с неприязън и подигравки от местните жители, идеята допада на предприемчивия Фернан, развива се, придобива внушителни размери и се изплъзва от контрола на Полин... Родеещ се с психологическия трилър, ... |
|
Еми Абрахамсон разказва в романа си Как да се влюбиш в мъж, който живее в храст невероятна и действително случила се история. Във Виена образованата Юлия преподава английски на безработни австрийци и мечтае да напише страхотен и оригинален роман, а бездомният алкохолик Бен, небръснат, немит и вмирисан, живее в храст в градския парк. Един ден той сяда на пейката до нея и я пита колко е часът."Поглеждам към уличния часовник, който е точно пред нас. – Седем без десет - отговарям и хвърлям бърз поглед към човека. Същевременно усещам, че ще ме пита още нещо. – Как се казваш? - чувам след точно половин минута. – Юлия - ... |