В тази книга, сякаш сравняваща родината на автора Джеф Шинкер с многоезичната ситуация във Вавилонската кула, авторът сблъсква читателите с ексцесиите и перверзиите в сферата на труда и междучовешките отношения в неолибералния свят. Образите на безработни, измамници, интелектуалци и чиновници се размиват в мъглявината на реалността, в която истина и фикция са здраво слепени. Редувайки четирите езика, шестнайсет персонажа, въвлечени в тази реалност и осъзнали нейната нелепост, саботират живота си и живота на другите и изживяват епизоди, в които всеки ще открие, че не е на мястото си. Саботаж е книга експеримент, книга ... |
|
|
Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква... или може би привлича? Мида е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата. Пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение - и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на ... |
|
|
В неназован крайбрежен град майка на семейство, избягало от война в неназована страна, търси изчезналата си дъщеря, търси я, докато, изгубила надежда и обезумяла от скръб, не се хвърля в океана. Свидетел на самоубийството ѝ става друга жена, която малко по-късно научава, че бебето, което очаква, е мъртво. Докато лежи в болницата, отказвайки да бъде подложена на принудително раждане, жената си спомня живота си, своя и на семейството си, избягало от война в неназована страна. Сингулярност е книга за загубата - на родина, на език, на идентичност. Книга, в която съдбата е запратила две жени в символична черна дупка, в ... |
|
|
Местообитанието е социалистическа Полша, ала то е по-скоро алегория. Героите са младежи, които не се вписват в традиционното семейство, в конвенционалното училище и в закостенялата система. Нестандартни като мислене и мироглед, като изказ, самоиронични, неизменно извън мейнстрийма. А техен прототип е провокативната естонска културна група ZA/UM, част от която е авторката. В порутена къща с мирис на кафе, стари книги и наслоен прах или сред чаровния безпорядък на артистични ателиета те разсъждават за семейството, за свободната любов, за феминизма, за новия световен ред, за несбъднатите Полши, творят авангардно изкуство, ... |
|
|
В едно село високо в Пиренеите все още пазят спомена за семейни драми, за вражди, преследвания и граждански войни. Но нищо никога не може да накърни красотата на планината, която съхранява историите, разказвани от поколение на поколение. Виждаме облаците, гръмотевицата, която поразява селянина поет Доменек. Чуваме Долсета, която се смее, когато си спомня, че е била обесена за магьосничество. Запознаваме се със Сио, която сама отглежда двете си деца. В ушите ни звучат тромпетите на смъртта, възвестяващи неизменния кръговрат на живота. Магически, поетичен роман, истинска ода за могъществото на природата, Пея аз, а ... |
|
|
Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга - от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне ... |
|
|
Еми Абрахамсон разказва в романа си Как да се влюбиш в мъж, който живее в храст невероятна и действително случила се история. Във Виена образованата Юлия преподава английски на безработни австрийци и мечтае да напише страхотен и оригинален роман, а бездомният алкохолик Бен, небръснат, немит и вмирисан, живее в храст в градския парк. Един ден той сяда на пейката до нея и я пита колко е часът."Поглеждам към уличния часовник, който е точно пред нас. – Седем без десет - отговарям и хвърлям бърз поглед към човека. Същевременно усещам, че ще ме пита още нещо. – Как се казваш? - чувам след точно половин минута. – Юлия - ... |
|
|
Един ден от живота на 35-годишен адвокат от съвременното изгубено поколение - с горчив хумор и самоирония, на фона на политическата и социалната криза в Гърция, героят поднася изкусна плетеница от реминисценции и ретроспекции, размисли и прозрения, лутания в професионален и интимен план, в търсене на истинската си същност. Нижат се трудни взаимоотношения с родителите, сложни връзки с две жени, дело за измама на клиентка от салон за красота и един фатален край... Двайсет и четири часа, побрали отминалите дни, времето като вместилище на живота, защото, продължава Филип Ларкин, "Къде ще живеем, / ако липсваха дните?& ... |
|
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
|
Какво е да разкажеш живота си количествено? Това е въпросът, който разнищва тази книга. Шарли Делуар - едновременно автор и главен герой - винаги е питал за всичко. Когато открил, докато чел една статистика, че на земята има 200 000 диви вълци срещу 400 милиона домашни кучета, той си задал нов въпрос: дали простите цифри дават ясна представа за това, какво става с нашия свят, дали статистиките биха могли да осветлят и собственото му съществуване? Да кажат кой е бил и какъв е в момента на своите 44 години? Като се опитва да представи графично вътрешния и социалния си живот, Шарли Делуар създава нов вид биография: тази, ... |
|
|
Урокът на лунатика е роман от жанра автофикция, в който с майсторски усет за преплитането между художествената измислица и личните спомени Фредерико Педрейра се завръща към годините на ранното си детство и на обучението си във Великобритания. От първо лице единствено число, от името на лунатика, както сам се нарича, Педрейра странства из стаите на зелената къща на любимите си, ала необратимо остаряващи баба и дядо, по плажовете от незабравимите летни ваканции за ръка със свидни лели, на презокеански пътешествия с непрестанно очакваната майка стюардеса и на семейни почивки с угрижения баща, из коридорите на познанието в ... |
|
|
В търсене на изгубения рай, в който е живял Адам преди грехопадението, в желанието си да възстановят унищожената хармония, радикалните еколози от САЩ, Европа, Южна Америка ще се опитат да намалят свръхнаселеността на планетата с чудовищните средства на биотероризма. Срещу тях ще се изправи частната агенция Провидънс и по-специално Пол и Кери, двама бивши тайни агенти на ЦРУ, подпомогнати от екипа на агенцията. Животът на милиони човешки същества ще зависи от техния опит, интелигентност и изобретателност. Книгата е част от поредицата Europa от издателство Колибри. Жан-Кристоф Рюфен (р. 1952 г.) е френски лекар, ... |
