Тази книга разказва за редица удивителни учени, изследователи, изобретатели, държавни реформатори, новатори и натуралисти, които промениха света благодарение на своето прогресивно и нестандартно мислене. Тези невероятни истории са за израстването им като личности, чиито творчески и научен път е изпълнен с много възходи и падения, но по-важно - с безкраен стремеж към новото и непознатото, към постигането на непостижимото. Тези хора предначертават пътя към преодоляването на епидемиите, изобретяват ваксините и лекарства за нелечими в миналото заболявания, измислят машини и съоръжения, невъзможни дори за фантазията на най- ... |
|
|
На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване. Но и преди него здравната наука има своите ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
3 февруари 2020 година. "Няма какво да те лъжа - свива рамене лекарят. - Разсейките са навсякъде". Какво прави човек, когато научи, че е неизлечимо болен? Отчайва се? Обвинява провидението? Херман Кох сяда и пише книга. И ни превежда през мислите и чувствата си след получаването на диагнозата с откровеност, от която ни запарва на очите, и с привичния си сух хумор, който ни кара да се смеем през сълзи. И за това ли ще пишеш книга не е меланхоличен разказ, а портрет на човек, който отказва да се отдаде на страха и мъката. Херман Кох поглежда назад в живота си с нежна самоирония и без да усетим, ни убеждава, че ... |
|
|
Тази необикновена колекция на праисторически, раннохристиянски и средновековни символи е един от най-плодотворните източници на графични и декоративни идеи, достъпни днес. Тя е и нагледна история на развитието на писмената комуникация, която предлага един особен поглед към психологията и душевността на нашите предци. Книга на знаците съдържа 493 класифицирани и документирани илюстрации събрани, начертани и обяснени от знаменития типограф Рудолф Кох. Разделени в 14 категории, те включват: общи знаци; кръстът; монограми на Христос; християнски символи; монограми на средновековни църкви; четирите елемента; ... |
|
|
Адолф Кох е лютерански капелан - дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба "Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му". Това е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество. Това е биография, но и ценен извор за историята на модерна България. Ролята и ... |
|
|
Интересната криминална история се разиграва във време и място, които дават възможност да се разкрие пред читателите един изключително интересен свят: Войводина на прага на XX век с нейното пъстро многонационално население; съжителството и сблъсъка на постиженията на XX век с предразсъдъците и суеверията. Авторът описва този вълнуващ свят с изключителен финес и чувство за хумор, въвличайки ни в ежедневието на отдалечената и все пак близка епоха. В романа се преплитат фикция и действителност. Криминалната история е измислена, но много от героите са действителни личности, живели и работили, респективно творили във Войводина. ... |
|
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
|
Якоб фон Гунтен е една от най-необикновените книги на европейския модернизъм, роман, в който нежността и иронията се превръщат в оръжие срещу дехуманизирания свят. Младият ученик Якоб постъпва в странен институт за слуги, където се учи да бъде нищо. В тази парадоксална философия на смирението Валзер изследва границите на човешкото достойнство в свят, който обезличава своите обитатели. Роберт Валзер открива нова форма на повествование - вътрешен монолог, изпълнен с абсурд, нежност и самоирония, в който реалността се разтваря в съновидение. В своето училище на нищото Валзер предвижда бюрократичния кошмар и духовната ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
