Салим Синай е роден в полунощ на 15 август 1947 г., в момента на обявяването на независимостта на Индия. Приветстван от фойерверки, ликуващи тълпи и самия министър-председател Неру, Салим пораства, за да разбере зловещите последици от това съвпадение. Всяка негова постъпка се отразява и умножава в събития, които променят хода на националните дела. Здравето и благосъстоянието му са неразривно свързани с тези на нацията му, а животът му е неразделен, понякога дори неразличим, от историята на страната му. Може би най-забележителни са телепатичните сили, които го свързват с 1000 други родени в полунощ в Индия, всички родени в ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Остава само пътят, който си изминал. Остава само това, което си почувствал. Виждаш само това, което си приел... Мария Софрониева е родена в Силистра през 1974 г. Житейският ѝ път лъкатуши между биологията, органичната химия, музикални предавания в БНТ и коафьорството. Но в сърцето ѝ винаги е било творчеството - рисува, пише стихове и проза от ученическите си години досега. Божествена кръв е първата ѝ книга. ... |
|
|
От уста на уста, от баща на син се разказвала легенда между хората. Че светът нявга бил не просто по-пъстър и по-мирен, а бил отреден за човека и неговата многолика любов. Любов, на която безсмъртните един ден завидели... И това било началото на края за мира по човешките земи. Надигнали се синовете на Първите срещу баща си, обвинили го, че обича творението си повече от тях. Потъпкали клетвите си и потъмняла от кръв земята, миналото пуснали по течението на дивите реки, древните си имена захвърлили на вятъра и дали дума, че всяка душа по таз земя, ще усети пожара на гнева им... Че ще страда човекът, ще узнае що е омраза. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
Росен Сеновски е роден през 1970 г. в Сливен. Живее и учи до 1988 г. в Нова Загора. От 1990 г. се преселва в Бургас, където учи право в Бургаски свободен университет. Автор е на три стихосбирки: "Градски ангели" (2000), "Спомени за ангели" (2003), "Ангели" (2011). От 1992 г. и досега е китарист в група "Горещ пясък" към Община Бургас. Автор е на над 100 песни - музика и текстове. Понастоящем е китарист и на певицата Тони Димитрова. "Това е книга за стаената в кръвта ни памет: памет за оцеляване, но и памет за неизлечима омраза и безнадеждна жестокост, пренесени през векове и ... |
|
|
„Кръв” е първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература, достигнала върхове с произведения като „ Здрач “ на Стефани Майър и „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит . След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си ... |
|
|
Знахарката Мавруда ражда дъщеря си Биляна след трагичната загуба на съпруга си. Тя отглежда не само своето дете - съдбата ѝ изпраща и едно сираче като хранениче. Децата наследяват нейната дарба да разгадава сънищата, но притежават и умението да чуват гласовете на мъртвите и да се свързват с висши сили в огненото хоро. В историята на Мавруда и нейните потомци се редят разкази за сънища, опръскани с кръв съкровища и тежки грехове. Любовта и омразата, сребролюбието и грижата за ближния изправят героите от четири поколения пред неизбежни и тежки изпитания. Но духът на предците помага на тези, които търсят доброто в ... |
|
|
След бестселъра SPQR , в който Мери Биърд разказва историята на Древен Рим, Императорът на Рим се фокусира върху владетелите, управлявали Римската империя: от предвестника на едноличната власт Юлий Цезар (убит през 44 г. пр. Хр.) до момчето император Александър Север (убит през 235 г.). За разлика от традиционния подход, който проследява хронологично живота и управлението на императорите, робувайки на клишета като побъркания Калигула, чудовището Нерон, философа Марк Аврелий..., Мери Биърд акцентира върху характера на властта и нейния публичен образ. Каква власт са имали императорите в действителност? Наистина ли в ... |
|
|
От автора на "Хиперион", "Ужас" и "Лятото на страха". ... "Децата на нощта" е свръхестествен хорър, който не само вдъхва нов живот на легендата за Дракула, но и изследва далеч по-страшни теми - от смъртоносните болести на кръвта до тъмната страна на комунизма и престъпното отношение към децата в румънските сиропиталища по времето на Чаушеску. Романът е награден с "Локус" и номиниран за "Брам Стокър". Докато е в посткомунистическа Румъния, за да помага на местни лекари в лечението на деца с различни заболявания на кръвта, американският хематолог Кейт Нойман ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
Деян Димитров е роден през 1991 г. в гр. Бургас. Завършил е ПГЕЕ "Константин Фотинов", гр. Бургас, специалност "Компютърна техника и технологии". През 2011 г. изживява лична драма и животът му се преобръща за един миг. Понастоящем е в Бургаския затвор. Там пише стихове и разкази. Публикува в местни и електронни издания. Болката, отчаянието и надеждата са запечатани в стиховете му - горчиви и истински, напоени с кръв и сълзи. ... |
