Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
Неприказка е втората стихосбирка на Миглена Миткова, като този път освен поезия, на вниманието на читателя са предложени и авторски илюстрации. Първата ѝ книга, Сънят на Медуза, излиза от печат през 2019 г. по проекта Мечта за книга на издателство Буквите. Очевиден е напредъкът, постигнат за този период, наблюдава се силно изразен философски привкус и надграждане на умението да се борави с формата. За това допринася и редакторската работа на Петя Павлова, чиято изискваща критика спомага за подчертаване на техническата и литературната стойност на произведенията. Макар да се залага на класическия стих, контрастът ... |
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
|
Любовта, Предателството, Прошката, Срещата, Раздялата, Смъртта, Бог. ... "Твоите думи са важни за теб. Твоите мисли от днес са утрешната снимка на сърцето ти. Напиши себе си с любов!" Мария Лалева В този дневник всеки може да запише своите съкровени мисли за любовта, предателството, прошката, срещата, раздялата, смъртта и Бог, така както го е направила Мария Лалева в своя роман "Живот в скалите" и в трите и стихосбирки "Личен архив", "Не съм ви ближна" и "Благословете Юда". ... |
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът , Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |