Не, не! Ванда не може да проумее. Точно Фабиан Шилинг, който проваля свободния час, се нанася до тях. Заедно с цялото си семейство, което със сигурност е точно толкова ужасно, колкото и самия той. Не е ли достатъчно, че Ванда вече четири седмици го търпи в училище. А сега да й лази по нервите и у дома, това вече е върхът! Едно е ясно - семейство Шилинг трябва да изчезнат, и то бързо. Да подхвърли умряла риба в къщата им е първата точка от плана на Ванда... ... |
|
|
"Настоящата книжка е първа и представена по този начин, отключва въпроса: А къде са текстовете от първия мандат на ГЕРБ, или тогава всичко беше наред? Бързам да отговоря. Търпението ми на полугражданин-полукрепостен се изчерпа малко преди свършека на първия мандат - при протестното самозапалване на Пламен Горанов и дефилетата на "умните", "красивите" и "ранобудните студенти". Но тогава написах няколко стихотворения и въобще не предполагах, че ще се стигне до втори, дори до трети управленски мандат на същата партия и одиозния ѝ лидер. С началото на второто гербаджийско управление, ... |
|
|
Ще ме обичаш ли отново? ... Когато превърнеш душата си в книга, когато разкажеш себе си с искреността на младостта, никой, разтворил страниците ти, няма да остане равнодушен. Смелостта да разкриеш света си, да покажеш пукнатините по "счупения ангел", в който си превърнал сърцето си и вярата в силата на любовта, която лекува всичките ти рани, са само отделни частици от докосващите споделени думи в дебютната стихосбирка на Мериха Чолак. Слънчево щастие, светла радост, тъмна болка, задавящо огорчение, дълбоко желание, истинска любов, красиви мечти, преоткрита вяра - всичко това са части от един истински и много ... |
|
|
Моят бебешки дневник на Реком съдържа следните страници: добре дошъл (с място за информация за: име, дата, час, тегло и ръст); моето родословно дърво; моите ваксини; моята първа разходка; моите първи думи; моите първи зъбки; по една страница за първите 11 месеца; моят първи рожден ден; моята първа Коледа; 10 листа за бележки. Изданието е с 40 страници и общо 2 джоба за съхранение на спомени от вътрешната страна на предната и задната корица. В предния джоб има и фигурки на мече, с които да украсите страниците в дневника. Дневникът е с твърди корици и нежна сатенена панделка за завързване, поднесен в стилна ... |
|
|
Характеристики: мека подвързия; офсетова хартия, нехимизирана; размери 29 x 20 cm; 50 листа. ... |
|
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
|
Моят бебешки дневник на Реком съдържа следните страници: добре дошъл (с място за информация за: име, дата, час, тегло и ръст); моето родословно дърво; моите ваксини; моята първа разходка; моите първи думи; моите първи зъбки; по една страница за първите 11 месеца; моят първи рожден ден; моята първа Коледа; 11 листа за бележки. Изданието е с 42 страници и общо 2 джоба за съхранение на спомени от вътрешната страна на предната и задната корица. В предния джоб има и фигурки на мече, с които да украсите страниците в дневника. Дневникът е с твърди корици и нежна сатенена панделка за завързване, поднесен в стилна ... |
|
|
Двама студенти, изправени пред широкия път на Латинска Америка, отправили се на пътешествие, в което ще открият себе си. Ернесто Гевара и Алберто Гранадо са в своите ранни 20 години, когато поемат на път с мотоциклет Norton, търсейки приключение. За 9 месеца успяват да прекосят 8000 км. и да преминат през Аржентина, Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. Прекосяват Андите, пустинята Атакама и басейна на Амазонка. Пътуват на автостоп, параход и дори на кон. Спят в гари, полицейски управления и под звездите. Потопени в суровите условия, в които живеят жителите на Латинска Америка, Гевара и Гранадо завинаги променят своите ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Откакто съществуват, хората си разказват истории. Това е бил приятният начин да предадат опита и знанието от (за) миналото. Нали е известно, че който не познава миналото, е обречен да го повтори. С развитието на цивилизацията разказването на истории се е превърнало в занаят, като за висше майсторство е започнало да се смята умението най-кратко да предадеш знание за света и човека. Такова майсторство притежава Иво Георгиев . Към това следва да добавим и прекрасното чувство за ирония и самоирония, с които са ... |
|
|
Книгата е събрала къси разкази (от няколко изречения), които разкриват мъдрости, разказвайки ни за най-обикновени неща. Те едновременно навяват спокойствие и ни карат да се замислим, за заобикалящата действителност, която е неразривна част от нашия свят, но често остава незабелязана. Интересно е как авторът забелязва и описва дребни детайли, които на пръв поглед изглеждат съвсем, съвсем незначителни, но в действителност характеризират важни събития от живота ни. Изданието е илюстровано с графики, които напълно кореспондират с текстовете в нея. Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската ... |
|
|
"Universitex" е истинската история на една студентка във време, когато правата на жените и изобщо човешките права са просто една бегла представа от книгите и филмите. Този тъмен отрязък от историята е осветен през очите на едно младо момиче с цялата му наивност, с надеждата в бъдещето и всекидневната борба с една грозна и необичайна действителност, в която героите на романа внезапно се озовават. Това е десетата книга на авторката, която е наградена в Италия за книгите си по забавна психология, посветени на жените и техния начин на живот. Книгата е написана по действителен случай, като имената на главните герои ... |
|
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк , 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
