Десетилетието 1970 - 1980 година бе богато на разнообразни и значими от художествена гледна точка събития, които определяха динамиката и своеобразието на кинематографичния живот. Най-запомнящи се бяха, разбира се, самите филми. По-сполучливите от тях се радваха на доброжелателно отношение от страна на публиката. С безпогрешен инстинкт зрителите припознаха онези произведения, които искрено и задълбочено изследваха конфликтите в реалността или търсеха личностните измерения на историческото време. Аудиторията вече бе съзряла да осмисля и насърчава оригиналното кинематографично мислене, да се радва на всеки по-талантлив опит ... |
|
Франчайзингьт е приключение на предприемаческия дух, реално сбъдната мечта за развитие на човечеството в посока усъвършенстване на индивида в икономиката. Дори и по време на икономически кризи франчайзингът е най-сигурният път към самостоятелност за начинаещите предприемачи. Който се осмели да основе предприятие по време на икономическа депресия, показва, че притежава силна индивидуалност и необходимата мотивация. Франчайзингът създава нови и подкрепя вече съществуващи начинаещи предприятия. Така се създават нови работни места. Благодарение на франчайзинга всеки амбициозен човек има шанс успешно да изгради своя собствена ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Екатерина Сотирова е преподавател в катедра "Икономикс" на УНСС - София. Завършила е специалност "Политическа икономика" във ВИИ "К. Маркс". Доктор по икономика. Защитила е дисертация на тема: "Паричната политика на БНБ, 1990 - 200 г.: Емпирична проверка на теорията". Чете лекции и води упражнения по микро- и макроикономика, световна икономика и монетарен икономикс. Ръководител е на специалност "Банково дело" към Отделението за факултативно обучение на УНСС - София. Научните интереси на Екатерина Сотирова са в областта на паричната теория и практика, банковата система ... |
|
Старите европейски карти имат една важна, все още недооценена подобаващо стойност - чрез тях може да се долови логиката в хилядолетното развитие на европейските представи за България. Тези представи са многопластови, често са нееднозначни и повдигат спорни въпроси. И в тях като всичко, що е продукт на човешкия разум, има неразумности, а и грешките не са рядкост. Над всичко обаче надделява един факт - в тези карти, макар и с различни граници, се изписва и изчертава България, дори и за периоди, в които е загубила своята политическа самостоятелност. Настоящето издание има за цел да публикува подбрани картографски образци, ... |
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
Предлаганото изследване е посветено на мястото и ролята на слуховете в живота на средновековния българин и е първото по рода си в българската медиевистика. На основата на многобройни конкретни факти са анализирани причините за появата на слуховете, тяхната типология и механизмите на разпространението им. Оценена е и специфичната им роля в редица събития от военната, политическата и религиозната история на средновековна България. Особено място е отделено на различните слухове и легендарни истории, възникнали в резултат на драматични събития, свързани с възцаряването или с неочакваната смърт на даден владетел. Изводите, ... |
|
Стихове за свободата. ... Потомствено Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият смях - на детето невинно, на девойка свенлива и на зрялата вече жена. Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам, везам после с любов знамена. Светло в тебе живея, родино прекрасна. Хлябът чужд е горчив, затова зачисли ме във своята армия. Нека е ясно: нося храбра хайдушка глава. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... "Велики хора можеха да направят велики дела с най-храбрия и най-непретенциозния войник в света. Това е той, българският войник: най-непретенциозен, по-смирен и по-покорен дори от африканските негри, които Франция хранеше през войната с жито, мармалад и шоколади! А неговата участ бе тежка! Понеже е българин, всички се надпреварвахме да злоупотребяваме с неговото безкрайно, исполинско търпение! И понеже е търпелив, той трябваше да яде хляб, направен от черна като кал каша, да ходи бос или обут с дървени налъми по ... |
|
От възстановяването на Българската държава до началото на деведесетте години на XIX век. ... В монография се разглежда приложното поле на мажоритарната избирателна система в България през първите две десетилетия след възстановяването на българската държавност от 1979 г. Изборната технология се изследва на фона на богатата политическа практика, даваща богат материал за оценка на ефективното приложение на изборното ни законодателство. Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват от избирателните системи и процедури и историята на българския политически живот. ... |
|
Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |