Книгата е за всички, които си изкарват хляба с комуникации - рекламисти, пиари, маркетолози, бренд мениджъри, журналисти, икономисти, филолози, социолози, психолози, художници, политолози, учители, както и за студентите от тези дисциплини. Тя показва как да спечелим много като използваме най-успешната световна кампания на интегрирани маркетингови комуникации. Кампанията започва през 1981 г. и продажбите на водка Absolut са се увеличили с около 14 900% до 1995 г. И водката, и книгата са резултат от най-качествените суровини, технологии, научност и креативност. Книгата е подходящ пример за това как процъфтява любовта между ... |
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Антон Страшимиров го нарече "слънчево дете" на българската поезия. И наистина - той беше почти дете, когато "жълтата гостенка", най-честата вестителка на смъртта при поетите романтици го отнесе от живота. Но този "юноша" (така се казва най-яркото от изповедните му стихотворения) успя да създаде едно значимо поетическо дело, което му отрежда място сред големите поети на нацията. Предговор, съставителство и приложение - проф. Светлозар Игов . Одобрено като учебно помагало с протокол №18 от 25 октомври 1995г. на МОНМ. ... |
|
В питейното заведение "Мусала" една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Друг абсурд, възможен само при "победилия" социализъм: периодично кръчмата се преобразява в изборен ... |
|
Моят биографичен разказ. ... |
|
Стихотворения. ... |
|
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов , 2016 г. и мрачната повест Град на птици , 2020 г. ... |
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
Беше 1942 година. Авторът на тази легенда се роди две години по-късно. Ако някъде не е бил прецизен в историческите си констатации, той моли за снизхождение. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край Цюрихзее. Това не бяха случайни хора, а най-издирваните мъже в комунистическа България. Единият беше великият полицай Никола Гешев издирван с десетилетия ту от държавна сигурност, ту от КГБ, другият, на чиято дясна китка имаше татуировка АМП беше големият авантюрист Антон макарович Прудкин. Дълги години полицията в царска България живееше с мисълта, че тази абревиатура означава Антон Макаров Прудкин но всъщност ... |
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
След романа "Една и съща нощ", отличен с наградите "Дъбът на Пенчо", "Елиас Канети", "Хеликон", и номиниран за роман на годината, сега с "Послепис" Христо Карастоянов се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си. Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В "Послепис" оживява и споменът за 68 -а , за 89 -а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и ... |