"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси.
По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!"
"Може би онези, които ме познават от ... |
|
|
На гости при Ванга. Среща и предсказание. ... "Вярвате ли в чудеса? Аз вярвам. Може би затова съдбата толкова често ми дава възможност да срещам истински чудеса.
В средата на 90-те години по покана на Ванга заедно с приятели заминах за Рупите. Два дни разговаряхме с нея. Задавахме ѝ всякакви въпроси. Слушахме какво ни казва за бъдещето. Тази среща не мога да забравя и до днес, всичко, казано от нея, пазя в сърцето си. А след няколко години ми се случи отново да посетя България, за да срещна отново чудо - мироточивата икона на Богородица Иверска Монреалска и нейния пазител, монаха Йосиф Муньос. Стоях пред ... |
|
|
Списание "360 градуса" обобщава най-интересното в света на приключенията и пътешествията, без да загърбва важните каузи на нашето време. Преглед на най-стойностното в света на екстремното: парапланер, алпинизъм, планинско колоездене, скейт, сърф, зимен фрирайд, както и градска и аутдоор култура. Специално място е отделено на алпиниста Людмил Янков и написаните преди трагичната му смърт през 1988 г. страници. Важен е погледът и към пожарите през изминалото лято и случващото се на Витоша, както и акциите с кауза, които през последните години промениха представите за гражданското общество в България. И още: ... |
|
|
"– Сънува ли? Сън? Какъв е?
Гласът на Проверяващия дразнеше съзнанието ѝ, но Сънуващата не искаше да показва, че е будна. Само че Проверяващия знаеше всичките ѝ трикове и не я оставяше на мира.
– Кажи ми какво сънува?
Сънуващата отвори очи. Усмихна се нежно на Проверяващия ѝ каза:
– И да ти кажа, няма да ми повярваш.
Имаш право на минутите страх, стига след това да продължиш напред."
Из книгата ... |
|
|
Детска картонена книжка с приказка и цветни илюстрации. С любимите герои Маша и Мечока, детето Ви ще се забавлява докато чете за любимите си герои.
"Тогава бикът направил къща сам. Напалил си печката и полегнал до нея на топло. А зимата се случила мразовита, с много люти студове. Овенът бягал, но не можал да се стопли и отишъл при бика. Бе-е-е! Пусни ме при теб! - жално заблеял той.
- Няма! Като те виках да ми помогнеш за къщата, ти ми каза, че руното ти е топло и ще изкараш с него през зимата.
- Ако не ме пуснеш, - казал овенът - ще се засиля и ще счупя вратата. Така и на теб ще ти е студено!
Бикът помислил, и ... |
|
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
|
|
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят... ако това изобщо е целият свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, би било най-добре да съм Царица!"
– Човек не може да вярва невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно - каза Царицата."
Из "Алиса в огледалния свят"
"Алиса в Огледалния свят" е продължение на "Алиса в Страната на чудесата". Магична, интересна, завладяваща, извънземна, нереална и все пак - истинска - това е цялата история ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх.
"Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
“Когато някой пише книга, то той непременно има какво да каже с нея на света. С “Целувки през стъкло” аз искам да кажа: Не се примирявайте с нищо по-малко от любов!”
от авторката
Яна Тодорова е родена през 1988 г. в Димитровград. “Целувки през стъкло” е първата й стихосбирка.
Книгата носи посланието на авторката- по-често да се докосваме до истинските неща и с плътта , и с душите си без да се страхуваме, че понякога от този допир боли... ... |
|
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна.
После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
|
|
"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984-та.
" ... |
|
|
"Казано е, че философията е умението да понасяш несгодите на другите. Най-истинският философ, за който съм чувал, беше една жена. Тя била закарана в лондонската болница с гангренясал крак. Хирургът я прегледал набързо. Той бил човек с рязък език.
- Ще трябва да го отрежем - казал и той.
- Какво, целия ли?
- Да, съжалявам - изръмжал хирургът.
- Не може ли да се направи нищо друго?
- Това е единственият ви шанс - обяснил хирургът.
- Е, слава Богу, че не е главата ми - отбелязала жената.
Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото да речем след сто години - в краен случай - ще бъдем ... |
