Реч на отец Винко Прибойевич, професор по свещено богословие, доминиканец, за произхода и славата на славяните в Млецим, 1532 година. С разрешението на най-ярките господа на предстоятеля на Съвета на десетте."Taka пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик), по-късно ... |
|
Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
Журналистът Веселина Седларска изгражда калейдоскоп от портрети и истории, всяка от които илюстрира многоликия и понякога неподдаващ се на обяснения свят на българина. Написана с човеколюбие и с тънко чувства за хумор, книгата "България за начинаещи" отвежда читателя по криволичещите пътеки на българското минало и настояще, за да го запознае с множество странни, забавни, понякога тъжни, но винаги истински сюжети. Веселина Седларска е събрала истории и герои, с които се е сблъсквала в кариерата си на журналист. Тя разказва за селца, останали непроменени с десетилетия, навлиза в спецификите на журналистиката в ... |
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
Трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов. Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран - да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си. Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих - усмивката ѝ, аромата ѝ... А сега се връщам. След десет години. Надявам се, че мога да обясня постъпката си след ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
|
|
В играта на "Eureka" ви очакват 50 предизвикателства с 5 различни нива на трудност. Целта на играта е да изтъркаляте блокчетата така, че главите на мишките да сочат тавана. Всяко от предизвикателствата включва определен брой ходове, за който може да се открие решение. ... |
|
Как Майкъл, Меджик, Лари, Чарлз и най-великият тим на всички времена покориха света и промениха баскетболната игра завинаги."Имаш ли запис? - попита ме Майкъл Джордан. - На онзи мач?"."Имам" - отговорих му."Човече, всички ме питат за този мач. Не съм се забавлявал повече на която и да е друга среща в кариерата ми" - каза той. Този мач е като олицетворение на легендата за Дрийм тийма, който безспорно е най-доминиращият спортен отбор, съществувал някога. Към него не се обръщаме просто като към обикновен двубой. Не, този двубой в Монте Карло, непосредствено преди старта на Олимпийските игри в ... |
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |