В какво вярва българинът? Ще започна от думата "душа" с магичното число 15/6, което е числото на Магьосника и добрата карма, както и числото 6 на Венера, която е прието да се смята за планета на Любовта. Същото число получаваме и от годината на основаването на българската държава - 681=15/6, както думите просветление и вяра на кирилица. Та както е казал народът "Господ дал, Господ взел" всичко си имаме, затова сме страна, макар и малка, но с толкова много енергийни места, с много феномени, врачки, баячки, екстрасенси, всякакви биоенергийни терапевти и т.н, защо сме земя на магьосниции алхимици и ако ... |
|
|
Роман. ... Кубрат е една от най-обаятелните личности в българската история. Още от 165 година след Христа Българската държава, намираща се на север от Дунава, воюва с Римската империя в съюз с други народи. Това води до масивно населване на Балканския полуостров с българи и участието им в културния, политически и стопанския живот на Византия. През шести-седми век едни българи са ударната сила на аварската държава, други са наемни войници федерати на Източноримската империя, трети отстояват независимостта си срещу тюрки, перси, византийци, анти и авари. От Персия до Франкония и от горното течение на Днепър до Беломорска ... |
|
|
Историко-културологични очерци ... В книгата "Волжка България и Европа: Историко-културологични очерци" се разглеждат моменти от материалната и културна история на народа волжки българи, известни в Средновековието като "булгари". Историческият период, представен в книгата, обхваща времето от кан Котраг (VII-VIII в.) до времето на управление на президента Минтимер Шаймиев. Повечето въпроси, засегнати или повдигнати в изданието, се свързват с редица исторически и културни процеси в Европа, както и с историята и културата на нейните народи - дунавските българи, поляците, русите, украинците, шведите, ... |
|
|
За страна, прекарала 500 години от историята си като част от Османската империя, България на пръв поглед има оскъдно османско наследство. Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях. Традиционно, учебниците по история представят този период от българското минало основно с културните постижения и борбите за национално освобождение през Възраждането. Те казват малко или никак за живота на хората във вековете между османското завоевание и написването на "История славянобългарска". ... |
|
|
Из архива на Иван Михайлов, вожда на ВМРО, последния от великите революционери."Читателят за пръв път ще научи за разговорите между Тодор Александров и Иван Михайлов; истината за Дъбнишките събития през 1925 г., когато комунистическите и левите елементи в македонското движение се опитват да ликвидират базите на ВМРО в Пиринска Македония и да подчинят Организацията на Коминтерна; за т.нар. "македонски убийства", прекратени след тайна среща срещу Иван Михайлов и министър-председателя на България Никола Мушанов; за финансовата дисциплина в Организацията и запазването на революционните тайни; за революционния ... |
|
|
Книгата проучва ежедневието на българите от Западна Тракия в родната земя между XIX и 30-те години на ХХ в. Това е първото цялостно изследване, което е пречупено през погледа на самите хора. Собствените им спомени за преживените събития, съхранени в ТДА-Кърджали и извлечени от лично събран материал, са използвани, за да очертаят спецификите на живота и идентичността им, да се изведат антропологичните граници в областта, прокарани между представителите на отделните етноси. В книгата се търси отговор на въпросите кои са българите в Западна Тракия, как са живели и съжителствали в родната си област, как са се самоопределяли ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
"Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България", а също и в "Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година" от Георги Димитров . Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии. Съдбата на "Княжество България" е драматична, такава е ориста и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във вестник "Вечерна поща" от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май същата година в ... |
|
|
Въведение в невронауката на субективното преживяване."Вътрешният свят на ума (да бъдеш ум и да живееш живот) в миналото беше традиционно запазена територия на психоанализата и свързаните с нея дисциплини и поради това беше поставен в периферията на естествените науки. Тази ситуация възникна до голяма степен поради факта, че невроучените не смятаха субективните психични състояния (като съзнание, емоции, сънища) за подходящи теми за сериозни мозъчни изследвания. През последните години обаче - след края на бихевиоризма, напредъка на функционалната мозъчно-изобразяваща технология и появата на молекулярната невробиология - ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски . ... "И сега ще заложим всичко на българския дух - пак той ще сътвори нашето бъдеще. Ала само тогава, когато по наша воля той бъде представен в неговите две исторически утвърдени начала. Само, когато нашата воля за борба, упорита и непоколебима, предвожда нашата творческа десница. Само тогава нашето обединение най-съкровеното въжделение на българския народ - ще стане дело трайно и вечно. Борба до край - до победа, за да разчистим пътя и да вдъхновим едно творчество всеобщо и всестранно, достойно за нашето минало. Ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък ... |
|
|
|
|
|
"Представените житейски истории на десетки известни българи с техните професионални пътища и драми обогатяват първоначалното намерение на Мариана Екимова-Мелнишка да разкрие единствено съдбата на старите къщи. Личните посещения на градовете, обикалянето на домове-паметници, срещите с наследници или съвременници, познавали техните собственици, проучването из библиотеки и музеи - всичко това надгражда идеята на авторката само да покаже уникалните къщи като архитектурни образци или като знакови за българската история сгради. Тя "отваря" вратите им и ги кара да "говорят" - за легендите, събитията и ... |
