Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
|
"Не не плаче пред хората не се оплаква не мълчи на масата не говори за себе си не припада и не вика бърза помощ не отива на психоаналитик не реже вените си не се драматизира не престава да работи не потъва в алкохол не се поддава на отчаяние не имитира щастие не се смее изкуствено не премълчава нарочно не изпитва агресия не изпитва жал не отказва цигарите не променя себе си не си взима отпуска не тръгва на стоп не ражда изкуствена самота не се обгражда с хора не прописва стихове не слуша различно музика не си води дневник не спира с четенето не престава да се люби не губи удоволствие не се отказва от насладата не ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и на английски език. ... "Слънчогледова нива" на Людмила Балабанова е показваща чувствителност и умение сбирка с 21 хайбуна, които могат да бъдат разделени на метафизически медитации (особено хубави са "Разстояния", "Днес" и "Без часовник") и преживявания, свързани с отношението на авторката към любовта (особено хубав е "Сезони"). Нейното кратко въведение към темата "хайбун" е проницателно: "Целта е да се стимулира въображението на читателя, за да се открият по-дълбоки връзки и сложни отношения." Сбирката разкрива ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Пейчо Кънев е главен редактор на издателство Kanev Books, Ню Йорк. Стихотворенията му са публикувани в повече от петстотин литературни издания. През 2009 г. Асоциацията на литературните издателства в САЩ го номинира за престижното отличие Pushcart Prize, а в България са издадени стихосбирката му "Американски тетрадки" и сборникът с разкази "Разходка през стените". През 2010 г. издателство Desperanto, New York публикува поетичната му сбирка Bone Silence. Но негов сборник ъсс стихове ще бъде отпечатан в САЩ през 2013 г. ... |
|
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |
|
|
Появата на автора на бял свят се свързва с датата 19 ноември. Годината по лична карта е 1991. Израства в семейството на програмисти, в резултат на което започва да програмира стихове с лист и химикалка, но никога - на компютър. Информацията за първите седем години от живота му е оскъдна. Известно е, че обича да гледа рисувани филмчета, за чете приказки и да гради във все още наивното си съзнание възможни фантазни светове. Първите литературни опити датират от 13-та му годишнина. Изразяват се в няколко разказа и есета. В гимназията обаче, Константин Ясен Дренски открива в необятните пространства на поезията път към ... |
|
|
Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова , ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
