Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
|
Анна Багряна е сред най-изявените автори в съвременната украинска поезия и проза. Тя има шанса и риска да дебютира и да твори в годините на утвърждаването на нови тенденции в словесността на независима Украйна. Книгите ѝ привличат широка аудитория читатели от различни поколения, верни на националната духовна традиция и търсещи модерния облик на изконно родното. Със своята глъбина и виталност поезията на Анна Багряна разкрива новите черти на една "амазонка" от XXI в., която отстоява женската си крехкост и родолюбивата си позиция дръзко и категорично. Подборът на творбите в "Следа на Орфей" е от ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията , драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
|
Сборникът "Любов на площада" съдържа стихотворения, написани през последните 37 години. В първата част "Любов" стихотворенията са предимно посветени на конкретни хора, а във втората част "На площада" - на конкретни политически събития и факти: от "Предчувствие за тържество" (1980) до Внезапно (2016). В третата част Бог са събрани мистично-философски стихотворения. В четвъртата Пейзажи на неизвестен майстор - стихотворения, писани в класическа форма. И най-накрая, в Черна книга стиховете са посветени на изчезващи земни видове, включително човека. "Да изкрещиш тишината - да ... |
|
|
"Открояващото се с модерните си похвати поетическо изкуство на Радослав Игнатов го поставя в редицата на предшествениците на българския постмодернизъм от края на миналия и началото на днешния век. Този модернизъм не скъсва обаче нишките с традициите на реализма в новата българска литература, а е успешно намерен път за обогатяване на изразния език. В книгата си "Изследване на повърхностите" Радослав Игнатов продължава с успех досегашните си завоевания, като в неговия почерк сега започва да преобладава особения космизъм в разработването на вълнуващата го проблематика от вътрешния свят на човека. Така той ... |
|
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
|
Маргарита Серафимова има две книги с поезия: "Животни и други богове" ( УИ "Св. Климент Охридски", 2016) и "Демони и свят" ( Черно фламинго , 2017). Стиховете ѝ излизат и в десетки англоезични издания, като "Адженда", "Трафика", "Лондон грип", "Джърнъл". Авторката е номинирана за Монреалската международна награда за поезия 2017, както и за наградите на Национален център за книгата - НДК 2017 и "Иван Николов" 2017. "Усетих се повикана. Поканена на Пътуване. Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и ... |
|
|
"Има такива поетични книги - генератори на литературност, които са трудно откриваеми, защото обитават приземния етаж на жанровата чувствителност. След "Посичане на ореха" (1987) и "Немам думи, истина ви казвам" (2015), в "Ексхумация на слънцето" Юрий Лучев продължава да ни убеждава, че поезията е органика и не търпи битовите жестикулации на убогата ни действителност, а е преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките преселения, забравения произход, себеподсещане, че "даденостите" не са от днес и от вчера. "Ексхумация на слънцето" предлага прекрасна ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
