Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр". ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи ("Сянката на паметта", 1990; Флоренция, завръщания, 1994; "Риба на сухо", 2007 и др.), сборници с разкази ("Мравките на Бернската гара" 1996, "Дори птиците", 1998; "Между двете: детство в Ажоа", 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата "Fiction & Cie" на парижкото издателство "Сьой". Сборникът "Всичко отминава" носи на ... |
|
|
"Разказите на Луиза Кадиян я представят като истински писател с няколко неща: тя умее да намира интересни сюжети - драматични, комични или трагикомични, но носещи голям житейски заряд, да разказва динамично и експресивно, емоционално и в крайна сметка съпричастяващо читателя към историята, в която е въвлечен. Стилът ѝ е модерен, кинематографичен, без излишни описания, а внушенията ѝ са провокиращи по отношение както на споменатото читателско съпричастие, така и на нравствената му ценностна система." Проф. Кирил Топалов ... |
|
|
"В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат пообмисляли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев." Недялко Славов Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си ... |
|
|
Новите разкази на Александър Бъчваров бележат следващ етап в неговото развитие. Това се отнася за разказите "Студена целувка", "Двама в рая", "За ръждата и любовта", "Офицер от преди Девети", "Втори дом" и още редица други. ... |
|
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
|
В сборника са включени разкази на писателя, които са посветени на евангелски събития. Общото между тях, наред с тематиката и високото художествено майсторство, е нестандартният подход на автора към отдавна превърналите се в клишета евангелски образи на предателя и на чудодейно възкръсналия. Юда Искариот е вероятно най-впечатляващото произведение на Андреев, което не оставя читателя безразличен, тъй като в него се предлагат отговори на редица въпроси от психологическо, философско и дори езотерично естество, които не винаги съвпадат с популярните трактовки. Включените в този сборник разкази на Леонид Андреев ще събудят ... |
|
|
Автентични лекарски истории. Трийсет и три лекарски истории за съдби, герои, мечти, болки и надежди, автентични разкази за най-нежното и ранимо, за най-възвишеното и кристално чисто кътче в душата, което поддържа Човека жив в човека. Това е четвъртата книга на Златимир Коларов на тази тематика. ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
|
Определяща за личността на Мери Чавелита Дън (по-известна като Джордж Еджъртън) е срещата на строгия католицизъм и австралийското свободомислие. Тя е родена в ирландско-уелско семейство в Мелбърн, но на шестнайсет години, след смъртта на майка си, напуска семейната стряха, за да живее в Германия, Норвегия, Англия и други страни. Ала завинаги ще запази в себе си дълбокото убеждение, че е ирландка. Единственият ѝ син умира рано - като войник, жертвал се в името на Великобритания - обаче богатият и разностранен опит, претворен в нейните книги, проблематизира националността ѝ. Еджъртън с изящество и дръзновение се ... |
|
|
"Бразилски храст" е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието. "Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, "Бразилски храст" очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор." Алек Попов Велина Минкова е родена ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
