"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
Определяща за личността на Мери Чавелита Дън (по-известна като Джордж Еджъртън) е срещата на строгия католицизъм и австралийското свободомислие. Тя е родена в ирландско-уелско семейство в Мелбърн, но на шестнайсет години, след смъртта на майка си, напуска семейната стряха, за да живее в Германия, Норвегия, Англия и други страни. Ала завинаги ще запази в себе си дълбокото убеждение, че е ирландка. Единственият ѝ син умира рано - като войник, жертвал се в името на Великобритания - обаче богатият и разностранен опит, претворен в нейните книги, проблематизира националността ѝ. Еджъртън с изящество и дръзновение се ... |
|
"Бразилски храст" е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието. "Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, "Бразилски храст" очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор." Алек Попов Велина Минкова е родена ... |
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
Емануел Икономов е известен с много лица: прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател. За четиридесет години на литературната сцена публикува над 220 разказа в периодичния печат, сборници и антологии, както и един роман. Негови произведения са преведени и издадени на английски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки... Многократно отличаван, той печели Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Сборникът му "Последният дракон" включва двадесет нови фантастични разкази, отличаващи се с ... |
|
"Дива страст" е увлекателна книга с кратки разкази, които моментално грабват вниманието на читателите и ги пренасят в различни епохи и континенти. Майсторски са преплетени факти от съвремието и далечното минало. Силно впечатление прави умението на автора живо да пресъздава събития и личности, бита, нравите на героите, характерни за времето, в което живеят. Описанията на красивото и грозното, които са неделима част от живота, придават неустоим чар на разказите и ни правят съпричастни с героите. Плод на неговото перо са вече познатият на читателите сборник с оригинални "Сентенции", издаден на четири ... |
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършил е френска гимназия и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Негови разкази са публикувани във вестниците Литературен вестник, Литературен форум, Сега, Капитал, Демокрация, Монитор, списанията Пламък, Страница, Сезон, Алтера, Витамин Б и др. Автор е на книгите "Черно под ноктите", "Удавената риба", "Щраусовете на Валс". Превежда от френски език (автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други)."Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Почти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно ... |
|
Книгата съдържа разкази и миниатюри, писани през последните няколко години. Разказите са различни случки от миналото и настоящето, а миниатюрите са под формата на имейли между двама мъже - автора и неговия приятел Андрея, който е фиктивен образ. Смешни и едновременно тъжни, те представят поглед и отношение към онова, което ни заобикаля - интернет, забързания ни живот, семейните отношения, парите, промяната в общуването, отчуждаването... Някои от миниатюрите се основават на сравнения между България и САЩ, и България и Азия, където Черкелов е пребивавал известно време. "Всеизвестно е, че разказът е един от най- ... |
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |