Париж през 1990-те години е романтичният декор на необичайната любов, която пламва между оцелял от нацистиките лагери и жертва на комунизма. Шокираща любов между 70 годишен мъж и 35 годишна жена, между психиатър и неговата пациентка - анорексичка. Истинска и дълбока любов, която бликва като жизнена необходимост и която ще излекува раните от миналото. Романът дава нова перспектива за двата тоталитарни режима, нацизма и комунизма, като сравнява не толкова тяхната същност, колкото белезите които оставят в човека. Разказът изследва властта, паметта, желанието, все ключови думи, които съставят постепенно своеобразен речник ... |
|
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
|
"Влюбих се в тази книга. Тя е не просто зашеметяващ дебют, а ясна заявка за нов дързък литературен глас!" Стивън Чбоски, автор на "Предимствата да бъдеш аутсайдер" ... Всичко започва с едно домашно по литература - очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната ѝ сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд ... |
|
|
Второ преработено издание. Историята продължава в Животът е прекрасен. ... Психология на любовта е книга за трудния път, който трябва да извървим, за да се научим да обичаме, и да дадем възможност на тези, които искат да ни обичат, да го направят. Романът ще ви заплени с историята на една съвременна жена, бореща се за любовта и мечтите си, жена, намираща сили да се изправи след поредния удар и да поеме по нов път, търсейки щастието си. И всичко това на фона на действителния социален живот в България от шейсетте години на миналия век до наши дни... Това е роман за нашето съвремие, който описва достоверно как хората са ... |
|
|
Възможно ли е наистина да срещнеш любовта, както се случва по филмите? Или животът е по-добър от киното и най-сладките срещи са онези, които най-малко очакваш? След седем години като асистент в агенция за филмови и телевизионни сценаристи, Иви Съмърс се надява най-сетне да получи повишението, което заслужава. Но фирмата има финансови затруднения и Иви ще загуби работата си, освен ако не убеди най-важния и най-арогантния им клиент - Езра Честър - да напише сценарий за романтична комедия в духа на най-добрите холивудски филми. Проблемът? Езра страда от творчески блокаж и е съгласен да започне да пише само ако Иви му ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Любовта има твоите очи е очарователна романтична история, в която се преплитат страст, изкуство и тайни от миналото. Този път авторът ще ни отведе в красивата Тоскана. Кацнала върху древните стени на Четона, къщата на Ферети е обект на завист от всички жители на красивото градче в спокойната сиенска провинция. От прозорците ѝ можете да се възхищавате на целия град, разположен в краката ѝ, с неговите бели къщи и кафяви покриви, на пъстроцветната долина и на внушителния силует на планината, който изглежда толкова близо, че можете да докоснете върха му с пръст. А в началото на това лято се появява още една ... |
|
|
"Бистра Величкова за пореден път изненадва с таланта си да пише за българското близко минало, което обаче не е променило настоящата ни съвременност откъм хоризонтите на едно смислено бъдеще. Ресто е провокативен сборник с разкази - доколко можем да опазим себе си в държава, в която преходът към доброто се оказва една метафора на непостижимото. Навсякъде в текстовете обаче преминава светъл оптимизъм, независим и независещ от несгодите на героите ѝ. И именно това е голямото послание на тези разкази - че човекът има уникалния шанс да бъде емоционално съпричастен към другия и по този начин да променя света." ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана–Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Това е топъл разказ, не много дълъг, в който все пак се описва цял един живот, благодарение на изповедта на авторката. Най-ярко охарактеризиран е образът на Паулина, главната героиня. Въпреки че е крехка и понякога прилича на кукла, с която времето и хората си играят, прехвърляйки я грубо от място на място, от едната и от другата страна на границата, тя си остава борбена и силна жена. Годините, прекарани в София, са най-хубавото време от живота ѝ и въпреки болезнената раздяла с роднините от село, са от голямо значение за нея. Те ще бъдат извор за нейната сила и самоопределяне, разчитайки на себе си. Гордост, ... |
