"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
В страната Лудория президентът се сменя всяка седмица, а президент става онзи, който спечели състезанието по решаване на кръстословици. Президентстването, както и всяка друга работа там, не е трудно, защото всяка седмица има пет почивни и само два работни дни. Каква прекрасна страна! Коя е тя? Това е страната на децата. От нея започват приключенията във "Вълшебно лято" – весела ваканционна книжка за ученици след 2. клас. Увлечени в тези приключения, децата не усещат, че всъщност решават задача по математика или упражняват граматиката си. Има обаче реална опасност да си глътнат граматиката в следващата чудна ... |
|
Съставител: Христо Караславов. ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
Дъщеря на американска легенда, израснала сред природата на Грейсленд, Лиса Мари Пресли за пръв път разказва цялата си история в тези сурови, увлекателни, уникални мемоари, завършени точно и вярно от нейната дъщеря Райли Киоу. През 2022 г. Лиса Мари Пресли помолила дъщеря си да ѝ помогне най-накрая да завърши нейните отдавна започнати мемоари. Месец по-късно Лиса Мари починала и светът никога нямало да узнае историята ѝ, описана със собствените ѝ думи, никога нямало да разбере колко пламенна, жизнерадостна, грижовна и сложна е била жена, която Райли обичала и за която сега скърбяла. Райли взела касетите, ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
"В Отвъд карамела на залеза има много експлозивна емоция, но и зряла осъзнатост, мъдрост, платена с наивност и обич, заплатена с болка, калейдоскоп от човешки сривове и възкръсвания в колелото на историята. Има и памет, спомен, разбиране за силата на човешкото начало, онази непримиримост и непобедимост, която в крайна сметка се отплаща с постигнато щастие. Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ... |
|
Юбилейно издание. ... Юбилейният поетичен сборник "В полумрака на спомена" със стихове на Михаил Белчев включва над 200 стихотворения, писани в различни етапи от развитието на поета, обединени в няколко тематични направления. Във всеки екземпляр от сборника читателите ще намерят специално приложение с факсимиле на едно от стихотворенията и QR кодове, които осигуряват достъп до аудиофайлове със записи на две песни, изпълнени от автора - "От много, много отдалеч", по музика на Хайгашот Агасян и "В полумрака на спомена", по музика на Стефан Димитров, както и до аудиофайл със стихотворението & ... |
|
Дядо, разкажи ми за шевиците! представя по един оригинален и достъпен начин сложните и древни познания за българските шевици. Под формата на разговор между подрастващото внуче и дядото, който винаги носи шарени ризи, е разказана историята на шевиците. Първият въпрос на наблюдателното хлапе, слушащо в захлас семейните приятели Валя Балканска и Петър Янев, е: "Дядо, ти защо си шарен - тя пее, той свири, а ти?". След всеки отговор на дядко следват все по-сложни въпроси, а и отговори. ... |
|
Защото любовта отключва всички врати... Стихосбирката "Код: Любов" е дебют за авторката Иванка Петрушева. Вдъхновена от красивите човешки емоции, тя пресъздава с думи любовта в нейните най-прекрасни измерения."Ще те създам, любов, от шепа пясък, ще вдъхна в теб живот и блясък, ще те наричам с нежни имена, ще втъкна в теб душа и светлина, за да те има в този свят голям." Иванка Петрушева ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |