Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, трима младежи се настаняват в имението Хил Хаус – пуста и зловеща къща, до която никой от местните жители не иска да припари заради слуховете, че е обитавана от духове. Още в първите дни започват да се случват необясними явления, които будят тревога и страх – но това е едва началото. Хил Хаус явно не обича натрапници и търси следващата си жертва, а докато мистериите на дома се разкриват, читателят неусетно се изгубва из мрачните коридори на едно тъмно, но неустоимо тайнство... Американската писателка Шърли Джаксън (1916–1965), при все емблематичното си ... |
|
В свят от полуистини и полулъжи, в свят, в който единствената реалност е да намерим покой - и да обичаме, в малкото време, което ни е дадено се простира през времето и пространството една загадка за смисъла на човешкия живот и за смирението пред неизбежността на смъртта. Удивителна жена, пренесла през вековете обичта към детето си, и полицейски психолог, раздиран от демоните на собствената си вина, който разследва най-загадъчното убийство в кариерата си. Закриляни от могъща сянка, която бди над тленното им съществуване с необикновената си справедливост, те търсят трудния път един към друг. А в междуредията на тяхната ... |
|
Книга 61 от поредица "Златни детски книги" ... Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра. Един ден, когато беше на две години, както си играеше в градината, тя откъсна едно цвете и изтича да го занесе на майка си. Сигурно е изглеждала много сладка, защото мисис Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика: – Ах, защо не може да останеш такава завинаги! Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото. ... |
|
Топ препоръки от кореспондента на Marko Polo . ... Бодрум – море, парти и дебати Интелектуално средище и парти столица на Западното крайбрежие Небето над Кападокия На път с дириджабъл ... |
|
Душите на покойниците са около нас и през цялата история на човечеството са намирали начин да показват своето присъствие. Защо някои от тях са злонамерени, а други - любящи, как да ги разпознаваме и да общуваме с тях? Парапсихологията изучава свързаните с тази област теми. Важно е да се избавим от суеверния страх, предизвикан все още от всичко, имащо отношение към въпросите на смъртта, за да можем да подхождаме към тази проблематика без предупреждение и с отворено съзнание. В книгата са разгледани автентични случаи на контакти с отвъдното, които на пръв поглед шокират, но всъщност имат за цел да ни накарат да се замислим ... |
|
"Апостолът на свободата" е една от най-вълнуващите книги, писани за Васил Левски . Английската писателка Мерсия Макдермот, при престоя си в България, остава пленена от делата на Апостола и ги описва по един романтично-поетичен, но същевременно достоверен начин. Книгата на Мерсия Макдермот излиза през 1967 година от авторитетното лондонско издателство "Джордж Алън енд Ъндин" на английски език. От 1970 година, когато е първото издание на български език, до днес "Апостолът на свободата" е преиздавана няколко пъти. Книгата е преведена на български от Иван Градинаров. "За мен Левски не е ... |
|
Втора книга от поредицата за агент Смоуки Барет на Коуди Макфейдън . ... След "Човекът сянка" Коуди Макфейдън продължава историята на специален агент Смоуки Барет в "Лицето на смъртта" - още един кървав трилър за най-черното в човешките души. Коуди Макфейдън притежава майсторско умение да дълбае из низините на човешките страсти и да подлага героите си на ужасяващи мъчения - но и да им дава шанс да надмогнат злото и да въздават справедливост. Специален агент Смоуки Барет остана белязана завинаги от едно чудовище в човешки образ. Тя бе най-добрият ловец на серийни убийци, но в един кошмарен ден се ... |
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
Тайнствен остров. Изоставено сиропиталище. Странна сбирка от удивително редки снимки. ... "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е световен бестселър, незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло. След ужасна семейна трагедия, шестнадесетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перигрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перигрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би - колкото ... |
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
Мартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги "13 етюда за надеждата", сборник с разкази, "Тъмният ъгъл на храма", романът "Блян" - награда за най-добър роман от извънстоличен автор, "Дуенде", лирика и проза, "Булото" - роман, награда "Перото на Йовков", "Силуети", сборник разкази и друга проза."Пепел от мислеща тръстика" - така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните ... |
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |