Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
|
Акад. Михаил Виденов е водещ учен в областта на социолингвистиката и специалист в областта на теорията на книжовните езици. Има своя школа от последователи. Дългогодишен преподавател (професор) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гост преподавател в Пражкия университет (1972 - 1977) и в Московския университет (1984 - 1987). Акад. Михаил Виденов е доктор на филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага (Чехия), doctor honoris causa на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на повече от 500 езиковедски приноси, между които 30 ... |
|
Михаил Кръстев е роден в Перущица. Завършил е гимназия "Карнеги" в Пловдив и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е журналист в телевизията и в пет национални вестника. През последните тридесет години пише романите си от трилогията "Виното на надеждите", "Перущица" и "Орехова поляна", разкази и публицистика. Живее в Пловдив и Асеновград. "Орехова поляна" е отличена от писателско жури в литературен конкурс за исторически роман през 2019г."С поредния си роман "Орехова поляна" Михаил Кръстев ни напомня за кървавите братоубийства след 9 ... |
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
Сборник с разкази. ... Обществото все повече се превръща в предприятие, във фирма, чийто смисъл е да се печели. Човекът купува и продава, сам се продава и купува себеподобни. Той все повече става фирмаджия. Ние все повече сме еднолични търговци, съдружници-ортаци и съдружници със самите себе си, ние имаме своите златни акции в акционерните дружества и на разкоша, и на циганията. Разбира се, че тези превъплъщения са в някаква степен естествени, но в друга те са абсурдни. Затова е усилие да запазим равновесието, приятелството между управителя и счетоводителя у себе си. Тази книга е за промените. Тя е едно усещане за ... |
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
Приложение на преживяното."В интервю в средата на миналия век знаменитият американски писател Артър Милър споменава, че литературата придобива световно признание само когато има общочовешко значение. Тъкмо такава е книгата, която държим в ръцете си - съдба, която възприемаме като своя собствена. В настоящите описания четем за напрежение и екзотика, музика и изпитания от друг характер, преживени от българин на хиляди километри от родината. За някои политически дейци публикуването на спомени е опит за оправдание на определени действия от кариерата им, но за Михаил Михайлов то е искрен порив за споделяне с читателите ... |