Това е първа книга на автора Доника Краева, която идва като естествено продължение на петгодишно публикуване на творчество в онлайн пространството. Със своите думи авторът успява да привлече аудитория от 40 хиляди души в най-популярните социални мрежи."Здравей! Казвам се Доника и живея, за да скитам както из непознати земи, така и из нови кътчета на душата. Първото сбъдвам чрез километри, второто - чрез думи. Вярвам в силата на думите. Вярвам в способността им да подтикват към смисъл, да вдъхват надежда, да разплакват очи, да възраждат души. Вярвам, че думите живеят собствен живот - веднъж излезли от мен, те сами ... |
|
"Със злото ли се беше срещнал най-накрая? Никога не беше вярвал в злото като сила сама по себе си - няма зло, твърдеше той, има само злодеяния. Но дали не бъркаше?"Свещеникът Том Лолес е убит по особено жесток начин в потъналия в сняг Болиглас Хаус, имението на обедняващи аристократи протестанти. Случаят е възложен на детектив Страфорд. По време на убийството в къщата присъстват петима души и нито един от тях няма алиби. А всеки от тях може да има мотив. Разследването е сложно, но е затруднено и от информационното затъмнение, наложено от архиепископа. Джон Банвил (1945) е ирландски писател, носител на ... |
|
Уроците, на които ме научи животът. ... В книгата са включени уроци като: не изпращайте патиците си в училище за орли; хората напускат хора, а не компании; влиянието би трябва да се заема, но никога да не се дава; когато те сритат отзад, знаеш, че си се придвижил напред; хората ще резюмират живота ви в едно изречение, изберете го сега. Джон Максуел иска да ви помогне да бъдете сред най-умните лидери, споделяйки с вас "Златните уроци на лидерството". След почти четиридесет години като лидер, Максуел добива златната руда вместо вас, за да не трябва да слизате в мината. Всяко златно ключе е една от ... |
|
Хари Енгстръм - Заека, е бивша баскетболна звезда от малък американски град, а славните му дни вече са отминали. На двайсет и шест, женен и с второ дете на път, той се чувства задушен от свят, към който сякаш не принадлежи. Затова... бяга. Докато лъкатуши между дълга и желанието, между егото си и обществото, между сексуалния порив и семейните отговорности, Заека вярва, че ако ти стиска да бъдеш такъв, какъвто си, другите ще плащат за теб. Кой може да каже кога сме преминали невидимата граница, която отделя собственото ни разбиране за справедливост от общественото? Вярата в личната ни правота - от правотата? И кой в ... |
|
Оливър е известен художник, който е изпаднал в творческа криза и е спрял да рисува. Той и красивата му съпруга са се върнали да живеят в малкото градче, където се е родил. Там се сприятеляват с друга двойка, с която се заплитат в сложни отношения на приятелство и изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към вината за отношенията с родителите си, изневерите си по-късно и смъртта на детето му."В нашия греховен, пределен свят всичко, което човек реши да подхване, да извърши, не може да бъде доведено до завършек, а само ... |
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944 - 2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета Хосе Марти в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, ... |
|
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Неприказка е втората стихосбирка на Миглена Миткова, като този път освен поезия, на вниманието на читателя са предложени и авторски илюстрации. Първата ѝ книга, Сънят на Медуза, излиза от печат през 2019 г. по проекта Мечта за книга на издателство Буквите. Очевиден е напредъкът, постигнат за този период, наблюдава се силно изразен философски привкус и надграждане на умението да се борави с формата. За това допринася и редакторската работа на Петя Павлова, чиято изискваща критика спомага за подчертаване на техническата и литературната стойност на произведенията. Макар да се залага на класическия стих, контрастът ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |