"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
"Мойсей и Арон" на Шьонберг. ... Разглеждането на музиката като начин на слушане се нуждае от дума, която води към Хераклит - думата "логос". На пръв поглед чужда на музиката, тази дума разкрива основателното си присъствие в нейната област, когато влезе в отношение с друга, този път най-присъща, най-интимна, най-музикална дума - тон. Връзката тон - логос е център на настоящото изложение: в открояването ѝ, то не се стреми да последва предварително избрана школа и това, което би могло да изглежда еклектично устройване на среща между понятия, разположени от Хераклит до Хайдегер, с положения на ... |
|
|
Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |
|
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |
|
|
В този луксозно отпечатан том са събрани нашенски нуди снимки от първата половина на миналия век. На тях българите от всички възрасти демонстрират красотата на телата си - облечени съвсем оскъдно или чистак голи. Като се почне от цар Борис ІІІ и се мине през известни интелектуалци като художника Никола Танев или се продължи със съвсем неизвестни хора от народа - снимките дават изчерпателна визуална информация за българина през Третото българско царство. Те са правени най-често по време на война и мир, на плажове от Карпатите до Охридското езеро и Беломорието, а по-рядко - във фотостудио. Текстовете пък позволяват да се ... |
|
|
Ампаро и Рефухио, две осиротели момичета, са принудени да слугуват в дома на властната, невъздържана и зла Росалия Пипаон. Рефухио не издържа на униженията и си тръгва, но смирената Ампаро, наричана от господарката си Мъка, остава да търпи капризите и обидите ѝ. Уж замислена за доброто бъдеще на своята прислужница, Росалия решава, че е най-добре момичето да стане монахиня. Но идва спасение. Чест гост в дома на Росалия е Агустин Кабайеро, неин братовчед, мъж с добро сърце и с много пари, спечелени от дългогодишния му престой в Америка. Въпреки голямата разлика в годините между Агустин и красивата Ампаро двамата се ... |
|
|
Над Мила и нейната съдба, като че ли тегне тежка прокоба. Майка ѝ я изоставя още докато е била дете, баща ѝ се пропива скоро след това и младата девойка е принудена сама да се бори с живота. Тя учи, за да усвои професия, и едновременно с това работи, за да се издържа. Мила е борбена и упорита и навярно би успяла, ако не бе облогът между нейни колеги. Те се хващат на бас, че единият от тях ще успее да я прелъсти и да я унижи за определен период от време. ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на "дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да "изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
