Сър Филип се нуждае от съпруга. Той знае, че според стандартите на висшето общество Елоиз Бриджъртън е вече стара мома, и предполага, че няма да е придирчива, а по-скоро отчаяно ще копнее да получи предложение за брак. Само че тя съвсем не се оказва онова, което въображението му е рисувало. Красивата жена на прага му е всичко друго, но не и тиха и кротка... Елоиз Бриджъртън не може да се омъжи за някого, когото никога не е срещала! Да не би сър Филип да си мисли, че си е изгубила ума? Но писмото с предложението му не напуска мислите ѝ и преди да се усети, тя се озовава в карета на път към неговия дом, като се ... |
|
"Разправа с поезията" е една яростна, но и много лирична книга. За да живееш истински е необходимо не само да имаш сетива, но и да си сензитивен, неформален, реактивен. Да си с широко отворени очи във всички посоки, включително навътре. Към теб самия, където е задължително да си честен. Да задаваш въпроси без да търсиш единствения отговор. Тогава се случва поезията - като извор, като еуфория. С което обаче, би могла да бъде и опасна - и да се превърне в нещо обсебващо, звяр, който те иска само за себе си. Тази книга със стихове е точно това, което търсите, ако, разбира се, обичате поезията и имате смелостта да ... |
|
Приказки от словенския писател Йосип Ости за обетованата земя на детството и онези истории, които ни карат да вярваме в доброто, любовта и силата на словото. "Учител по любов" е калейдоскопичен разказ за детството, препълнено с щастливи и тъжни, обикновени и необикновени, веднъж карнавално ярки и контрастни, друг път импресионистично нежни, но винаги вълнуващи с андерсеновски чар истории. Приказките на Йосип Ости неусетно биха събудили у читателя онова чистосърдечно и любознателно дете, което не спира да живее в кладенеца на сърцето и въпреки всички изпитания вярва в добротата на хората, книгите и гълъбите.& ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
Стихове. ... "...ето, аз отново съществувам с тялото ми белег до белег, неизтощен от раните на любовта."Из "Белези на любовта" ... |
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
Второ издание. ... В настоящето издание е съхранен стила и пълната автентичност на изразните средства на Учителя Петър Дънов."Идва глад на земята за Словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас. Най-близо е до Мене онзи, който чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен." Петър Дънов ... |
|
"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
|
"Санторини е вълшебен остров. Каквото и да търсиш, ще го откриеш там." Седемнайсетгодишната Лив Варанакис очаква с нетърпение лятото и вече има планове за него, когато неочаквано получава картичка от баща си, когото не е виждала от девет години. Той я кани да му гостува в Санторини, за да му помогне с негов проект. Въпреки нежеланието си, тя заминава за Гърция и когато пристига на острова, отношенията помежду им са точно толкова неловки, колкото е очаквала. Но с помощта на Тео - чаровния асистент на баща ѝ, Лив е омагьосана от всичко, което Санторини предлага - красивите залези, тюркоазената вода, ... |
|
Записки на "интелигентстващия елемент". ... Тази книга е изповед на една романтична душа, привързана синовно към родината, красотата и хармонията, съчетана с окото на живописец. Тя е и съпричастие с трудния път на съвременната българска поезия и с новата българска действителност, борба за приемственост и възраждане на националната художествена култура. Обвиняван в бягство от действителността, нейният лирически герой споделя преживените удари от апологетите на класово-партийния критерий и своето дръзновение да остане верен на себе си, да осъществи идеите си по художествен път, естетически пълноценно. От ... |
|
Езотерични статии. ... "Тази книга има за цел да представи в синтезиран вид основни въпроси от езотериката, свързани с различни области на живота, науката и бита. Тя е предназначена за хората, които търсят своя духовен път, обединяващото начало и общия корен на науката, религията и езотериката. Различните епохи и региони в света са имали различни духовни учители, но Божественото начало е едно, то е основополагащо, градящо и хармонизиращо. Бъдещето принадлежи на единната обща вяра, която ще се трансформира в училище за духа, без страх от забрани, наказания и догми, тя ще върне изначалната свобода на човека, без да го ... |