"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков . ... "-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. -Според Вас съществува ли днес "Онова нещо"? -Това е един мой герой от "Ние, врабчетата". Да. "Онова нещо" трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. ... |
|
Кредитите са поляризирана игра, тъй като играещите я обикновено са най-бедните и съответно най-богатите хора на света. В нея използваме и се нуждаем от парите на другите. Колкото по-висока е нашата финансова грамотност, толкова по-добре можем да се възползваме от неограничените възможности, които кредитите предоставят. Обратното също е валидно: колкото по-необразовани сме финансово, толкова по-разрушително се оказва за нас вземането на кредити. Настоящата книга по никакъв начин не е финансов съвет, още повече опит да бъдете мотивирани да вземате кредити. Нейната цел е единствено да повдигнем нивото на вашата финансова ... |
|
"Малки читатели (или слушатели - ако не сте дорасли да четете сами), ето ви още една книжка с приказки за животни. Написал я е английският писател Ръдиард Киплинг . Той обичал много да пътува и в книгите си разказвал за живота в Индия, Африка и други далечни части на света. Писал е за възрастни и за деца. И не се знае с кои книги е по-известен днес. Май че с тези за деца. Една от тях е сега пред вас. Английското ѝ заглавие е "Приказки точно така", защото, преди да ги напечата, писателят ги разказвал на двете си дъщерички и на малкия си син, а те, като ги научили наизуст, искали татко им да им ги ... |
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
Героите са се подготвяли цяла година за битката с титаните, знаейки, че шансовете не са на тяхна страна. Кронос е по-силен от всякога и мощта му расте все повече и повече щом божество или герой застанат на негова страна. Докато олимпийците се опитват да възпрат вилнеещото чудовище Тифон, Господарят на времето поема към Ню Йорк, където Олимп стои напълно беззащитен. Пърси Джаксън е единственият, който може да го спре. И докато битката за западната цивилизация опустошава улиците на Манхатън, младият герой се изправя пред ужасяващото подозрение, че може би се сражава и срещу собствената си съдба."Началото на края на ... |
|
Повечето от тези петдесет и пет правила са приложими за всеки човек, бил той млад или стар, домакиня или лекар, политик или сервитьор. Тези уроци са за начинът, по който живеем, общуваме с другите, ценим живота, следователно, са общовалидни. За мен е щастие, че съм имал възможността да работя отблизо с деца и постепенно да съставям списъка с тези правила, докато той стане такъв, какъвто е днес. Той е продължение на моето възпитание, примесено с усвоените житейски уроци, както и с някои правила, чието прилагане ми се налагаше, за да поддържам дисциплината и реда сред учениците и да ги подтикна да разгърнат пълните си ... |
|
"Да си позволиш да правиш грешки е животоспасяващо! Не помня кой е авторът на тази мисъл, но се оказа, че е много по-мъдра, отколкото изглежда. Защото всички знаем - полезно е да се поучим от грешките си, но малцина биха обърнали внимание на първата част от сентенцията - да си позволиш да грешиш... Да прекрачиш съзнателно неписания закон в името на нещо, да спасиш това нещо, да го съхраниш, да го надградиш... Именно тогава е оправдана грешката, тогава е животоспасяваща! Един мъдрец ми разтълкува значението, с което отвори вратата на тази книга." Ана Боянова ... |
|
Сънувам, че... Вземам кухненския нож и си отрязвам един пръст. Най-после и аз имам нещо свое. Останалото ми тяло е ничие. Иван Кулеков Мисля, че... С един уличен саксофонист си говорихме за пустия му живот. – Има трима музиканти, с които мога да свиря – каза ми той и запали цигара. – Единият живее във Франция, другият в Щатите, третият в Австралия. Събираме се по фестивали веднъж на няколко години и свирим час-два. Вече съм на шейсет и четири, а съм живял седем-осем часа. Иван Кулеков ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |